Смяна на табели в Мариупол и смяна на надгробен паметник в Клепач

Смяната на табелите с име Мариупол е пример за културен мем - замяната на един език с друг е знак за промяна в отношения, позиция на власт, символи... Русия окупира части от източна и южна Украйна, а смяната на табелите показва, че вече не се прикриват империалистическите завоевателни цели на войната. Аргументите за някаква "денацификация" се изпариха като дим.  

В този план трябва да мислим и за смяната на надгробния паметник на войводата Велко Скочивирчето и неговите четници с село Клепач в Република Северна Македония. Паметникът, поставен от българската държава по време на Първата световна война, беше премахнат и на негово място беше поставен нов. Разликата - в езика. Оригиналният надпис е на български книжовен език, а новият паметник е на доста по-новата официална писмена норма на Северна Македония. В оригиналния надпис имената на загиналите са написани такива, каквито са били, но в новия надпис имената са "помакедончени" с наставката - ски, която е въведена масово след 1944 г. И накрая, в оригиналния паметник има стих от поемата "Хаджи Димитър" на пета - революционер Христо Ботев. В новия паметник неговите автори,  не знаейки, че това е стих, са го "превели" безобразно. 

Това е пример за смяна не просто на паметници, но за налагане на нов културен мем. 

Кризата в американската демокрация (видео)

 Уебинарът на Американската асоциация по политически науки "Кризата в американската демокрация" обсъждаше темата как Америка може да подобри начина, по който функционира нейната демократична система. 

Участници в уебинара: 

• Дик Симпсън, който представи новата си книга "Democracy's Rebirth", 
• Анжелик Пауър, 
• Елизабет Мото. 

Д-р Трент Енгбърс за социалния капитал

 Много хубаво видео, излъчено на живо в YouTube: 

Като се има предвид нарастващият интерес към социалния капитал и все по-големият брой изследвания в тази област през последните десетилетия, е лесно да се изгуби представата, че фундаментален аспект на социалния капитал е „капиталът“. Тъй като концепцията за социалния капитал се е развила, за да включва елементи на гражданско участие, норми на доверие и реципрочност и споделени общностни норми и ценности; лесно е да се забрави, че определящ елемент на социалния капитал е, че той е форма на капитал, която може да се използва за продуктивна употреба. 

Този уебинар се стреми да постигне две цели. Първо, той изследва емпиричната и концептуалната динамика на изследването на социалния капитал, ориентирано към капитала. Второ, той обяснява как теоретичните разбирания за социалния капитал оказват влияние върху утилитарните цели. Специално внимание е насочено към това как социалният капитал допринася за икономическите предприятия и сложната роля на социалния капитал в икономическото развитие. Обсъдени са емпирични изследвания на социалния капитал и икономическото развитие в редица контексти с цел информиране на управлението и публичната политика.

Съвещателни мини-общества

Излезе от печат книгата Deliberative Mini-Publics: Core Design Features. 

Тя съдържа стегнато изложение на основните приложни черти на съвещателните мини-общества. 

Авторският екип включва някои от водещите изследователи в тазо важна научна и приложна област: Nicole Curato, David Farrell, Brigitte Geissel, Kimmo Grönlund, Patricia Mockler, Jean-Benoit Pilet, Jane Suiter, Alan Renwick, Jonathan Rose, Maija Setälä. 

Книгата е частично достъпна в Google Books:

Участието ми в конференцията "Current Problems of Management, Finance and Public Governance in Modern Globalization Processes"

На 18 март участвах в международната онлайн научно-практическа конференция "Current Problems of Management, Finance and Public Governance in Modern Globalization Processes", организирана от Университета на Държавната фискална служба на Украйна в гр. Ирпин.

Ирпин е невероятно спокоен и зелен град (бях там през 2019г. на друго научно събитие) само на десетина километра от Киев, а в местния университет, създаден от украинската Фискална служба, много успешно използват информационните технологии в своята работа. Запознах се с някои местни учени и често си пишем. Така че виртуалната конференция беше отлична възможност да се видя с други изследователи и да обменим знания и опит. Имаше представители на Украйна, Индия, Полша, Италия и аз от България. 

Моята презентация беше на тема "Citizen Participation in Public Governance: Incontestable Advantages and Inevitable Risks". 

Получих много полижителна обратна връзка за доклада си, а във Фейсбук страницата на Катедрата по мениджмънт, която организира конференцията, направо беше обявено, че "Активността на участниците в конференцията беше най-голяма по време на задълбочения доклад на Георги Станков, доктор по философия, Софийски университет (България), който представи резултатите от своето изследване на тема „Участие на гражданите в публичната администрация: неоспорими ползи и неизбежни рискове“." 

VIIІ Міжнародна науково-практична інтернет-конференція «АКТУАЛЬНІ ПРОБЛЕМИ МЕНЕДЖМЕНТУ, ФІНАНСІВ ТА ПУБЛІЧНОГО...

Posted by Кафедра менеджменту НУДФСУ on Friday, March 19, 2021

Демокрация отвъд представителството

Моята презентация на тема "Демокрация отвъд представителството: гражданското участие като средство за преодоляване на кризата на демокрацията", изнесена на 19.02.2021г. в рамките на форум "НИЕ - граждани-ТЕ" по проект "Форум за приложна демокрация". Изложението му заема първите около 3 часа и 30 минути, а след това е презентацията на адв. Таня Стойнова. 

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - 

Форум "НИЕ - граждани-ТЕ" е дейност по проект "Форум за приложна демокрация", изпълняван от организациите Агенция за регионално сътрудничество и развитие (Хасково) и Институт за право и правосъдие (Хасково) и община Маджарово. Повече за проекта: https://www.facebook.com/ForumForAppliedDemocracy

Картографиране на делиберативните системи с Bog Data в случая с шотландския референдум за независимост

Попаднах на статия, която е дста иноватовна в своя подход - изследва ресурсите в интернет - става дума за т.нар. "Големи данни" (Big data) - като средство за наблюдаване на политическото поведение. 

Автори на статията "Mapping Deliberative Systems with Big Data: The Case of the Scottish Independence Referendum" са John Parkinson, Sebastian De Laile, Núria Franco-Guillén. 

Теоретиците на делиберативните (съвещателните) системи от известно време наблягат на разпределителния характер на съвещателните ценности; ето защо те не се фокусират изключително върху "съвещаването", а върху всякакви видове комуникация, които насърчават съвещателните демократични ценности, включително всекидневните политически разговори в неформални условия. Подобни разговори обаче е невъзможно да се уловят индуктивно в мащаб. 

Статията обсъжда електронен подход, наречен Структурно тематично моделиране (Structural Topic Modelling), и го прилага към скорошен случай: дебатът за независимост на Шотландия от 2012–2014 г. Случаят предоставя първия емпиричен тест на твърдението, че делиберативната система може да обхване пълния "пул от перспективи" по даден въпрос и показва, че гражданите могат да се придържат взаимно към съвещателните стандарти дори при масови онлайн дискусии. Това също така показва, че в съвещателно отношение основното разцепление в дебата за "референдум за независимост" не беше толкова между "Да" и "Не", а между официалните и неформалните места за събиране.

Насим Никълъс Талеб за представителната демокрация

На 15 август известният автор Насим Никълъс Талеб, най-известен с книгата си "Черният лебед", публикува интересен коментар в Тиутър, посветен на демокрацията:

Democracy: representation by a very narrow selection of people whose principal attributes & skills are that they are very, very good at being elected.

Демокрация: представителство от много тясна селекция от хора, чиито основни качества и умения са, че са много, много добри в това да бъдат избирани.

Democracy: representation by a very narrow selection of people whose principal attributes & skills are that they are very, very good at being elected.

— Nassim Nicholas Taleb (@nntaleb) August 15, 2020 

Съгласни ли сте с него?

Делиберативна демокрация в ЕС: Противодействие на популизма с участие и дебат

Сборникът Deliberative Democracy in the EU: Countering Populism with Participation and Debate ("Делиберативна демокрация в ЕС: Противодействие на популизма с участие и дебат") с редактори Стивън Блокманс и София Рюсак, съдържа интересни идеи за усъвършенстването на гражданкото участие. А причини да се търси такова усъвършенстване има много...

Старата увереност в неизбежността на демокрацията, чиито основи бяха бетонирани от Фукуяма, днес е застрашена както от нелибералните популисти в установените демокрации, така и от крехките коалиционни правителства, които се опитват да задържат центъра. Макар че представителната демокрация остава най-добрата налична форма на управление и повечето граждани на ЕС да я предпочитат, удовлетвореността им от това как тя се прилага, варира значително в целия съюз. Сред забелязваните слабости са високите нива на политическа корупция, ниската устойчивост на дезинформация и дистанцираните от гражданите управляващи елити.

И все пак, съществува известна надежда, че има неща, които могат да помогнат за спасяването на европейската демокрация от натиска на популизма. Сред тях са възможността чрез по-преки пътища гражданите да изразяват своите притеснения и предпочитания; съвещанията на представителни органи, основани на факти; и стабилните механизми за търсене на отговорност от правителствата.

Сборникът съдържа предложеният по четири кумулативни критерия, използвани от съвременните политически теоретици за оценка на здравето на демокрацията: включване, избор, обсъждане и въздействие. Авторите предлагат прагматични идеи за укрепване на представителната демокрация както на национално, така и на равнище ЕС.

Игровизация на гражданското участие?

Сдобих се с електронна версия на книгата The Gamification of Citizens' Participation in Policymaking от германските изследователи Kai Masser и Linda Mory. 

Разбира се, игровизацията при включването на гражданите не е нещо ново. В древен Рим публиката в Circus Maximus е участвала във вземането на решения, гласувайки с вдигането на палец нагоре или с обръщане на палеца надолу. Но да решаваш съдбата на победените гладиатори не е нещо, достойно за възхищение и одобрение. 

А възможно ли е днес игровизацията да се използва във вземането на решения при създаването на публични политики? 

Да, възможно е, ако съдим по успеха на участието на гражданите при формирането на бюджета в Потсдам, Германия. Т.нар. participatory budgeting там достига до включването на 10% от гражданите в обсъждането на бюджета. "Тайната" е в игровизираната концепция на бюджетирането, която напомня на формата на American Idol. Игровизацията е успешна и в областта на големи инфраструктурни проекти. Основните фактори за успех са: избор на съществено различни варианти (например алтернативни маршрути, прости, прозрачни и честни правила, обсъждане в началото и гласуване с мнозинство в края). Разбира се, има риск тези групи граждани, чиито желания не са приети и изпълнени, да загубят интерес към бъдещо участие, но като цяло подходът успява да ангажира повече хора, отколкото някои добре описани пионерски практики като в португалския град Порто Алегре, където само 3% от гражданите участват в разпределянето на бюджета. 

Книгата изследва различни случаи и търси това, което кара нещата да работят добре. 

- - - - - - - - - - - - - 

Бележка: 

Другият тремин, използван за игровизация е прекият превод от английски гемификация.

Има ли връзка между демократичното управление и личното благоденствие?

Интересна статия, озаглавена Democratic Institutions and Subjective Well-Being и публикувана в Political Studies през 2017 г.,  привлече вниманието ми. Тя представя изследване на политическите системи на 21 страни, членуващи в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, за периода от 1981 до 2008 г. 

Авторите на статията смятат, че техните емпирични наблюдения - съчетани с други по-рано представяни доказателства за връзките между политическите резултати и субективното благополучие, - предполагат наличието на начини, по които институционалният или конституционният дизайн може да бъде видимо свързан с нивата на благосъстояние. 

Ние предоставяме ясни и стабилни доказателства в подкрепа на твърдението, че хората водят по-удовлетворителен живот в демокрации с парламентарна изпълнителна система, пропорционално-представителна избирателна система и единна правителствена структура. Освен това откриваме, че ефектът в реалния свят на тези видове демократични институции е значителен не само статистически, но и съществено, като се има предвид, че въздействието на институциите върху благосъстоянието се конкурира или надвишава други общи прогнози за човешкото благосъстояние (като напр. брак и трудов статус). ...ние обсъдихме подробно пътищата, по които трите различни измерения на демокрацията могат да бъдат свързани с качеството на живот на гражданите. В светлината на нашите емпирични констатации, ние накратко преразглеждаме най-обещаващите теоретични механизми тук, като предлагаме те да се квалифицират за по-нататъшни изследвания и проучване. Първо, парламентарната (за разлика от президентската) изпълнителна власт позволява по-бърз и гъвкав отговор на правителството на променящите се национални условия, тъй като сливането на изпълнителната и законодателната власт намалява потенциала за политически прекъсвания и позволява по-ефективно управление (например Gerring et съч., 2005). Второ, пропорционалното представителство (за разлика от едномандатните райони) позволява по-добро демократично включване и по-добро представяне на различни мнения на гражданите (например Persson и Tabellini, 2003). Трето, единната правителствена структура (за разлика от федералната) позволява по-добра координация на политиката и, като цяло, по-ефективни режими на публична политика (например Knutsen, 2011). И трите пътя от своя страна имат ефект на насърчаване на по-доброто човешко благополучие. Тук обаче внимаваме да отбележим, че това не е изключителен списък от механизми, свързващи демократичните институции и качеството на живот на гражданите. Скромни предлагаме, че по-големото наблюдение на точните пътища оставя плодотворен път за бъдещи изследвания.

Цитиране: Altman, D., Flavin, P., & Radcliff, B. (2017). Democratic Institutions and Subjective Well-Being. Political Studies, 65(3), 685–704. doi:10.1177/0032321716683203 

10 тенденции, оформящи демокрацията в нашия променлив свят

Какви тенденции оформят нашите демокрации и как можем да реагираме? Нов документ на Европейския център за политически стратегии разглежда влиянието на процеси като уронването на доверието, нарастващото многообразие и политическите иновации, и включва рамка за разглеждане на обхвата на наличните възможности за ангажиране на заинтересовани страни и граждани. 

Документът, озаглавен 10 trends shaping democracy in a volatile world, е наличен за сваляне в сайта на Центъра. 

10-те тенденции са: 

1. Демокрацията е под натиск заради нарастващата липса на доверие.
2. Партийният пейзаж се променя. Партиите губят традиционната си подкрепа, а политическата система се фрагментира и поляризира все повече, което води до нови форми на споделяне на властта в политиката. 
3. Популокрацията* става по-силна. Все повече избори се печелят от изказвания в стил "ние срещу тях." 
4. Расте напрежението между многостранността и националния суверенитет. Има завой от разбирането за общност на различните към подчертаването на собствената идентичност. 
5. Отново има конкуренция между политическите системи. Либералната демокрация отново има алтернативи. Ролята на Китай и Русия се засилва. 
6. Социалните медии водят до изкривяване и упадък на истината. В свят на свръхинформация все повече чрез медиите се разпространяват лъжи и манипулации. 
7. Има тенденция за преход от дезинформация към "въоръжаване." Чрез фалшиви новини се стреми повлияване върху изборните резултати. 
8. Правителствата използват данните по различен начин. Демократичните правителства изполват информацията за създаване на основани на доказателства политики. Недемократичните - за да следят гражданите и да ограничават частния им живот.
9. Разнообразието расте. Все повече в политиката има жени и представители на различни раси и етноси, но от друга страна жените в политиката и представителите на ЛГБТ общността в политическите процеси по-често стават обект на онлайн нападки.
10. Започва преход от масови протести и демократични иновации до ново поколение активни граждани, оформящи дневния ред. Докладът нарича тази тенденция Овластяване 2.0. 

- - - - - - - - - - - - - - - 

Бележки: 

* популокрация - властта на популизма, влиянието на популистките наративи

Съвещателните мини-публики

Споделям този текст най-вече заради силната препоръка, която Participedia му направи, наричайки го много съществено четиво:

ESSENTIAL READING: Core features of deliberative mini-public according to 12 of the field's leading figures!@DelDemUCan @simonniemeyer @NicoleCurato @dfarrell_ucd @KimGron @_SofieMarien @jbpilet @alanjrenwick @JonathanRose @maija_setala @JaneSuit https://t.co/vYuswpqcGx

— Participedia (@participedia) October 21, 2019

Повярвах им и затова го споделям с вас. Deliberative Mini-Publics: Core Design Features е издание на Центъра за съвещателна демокрация и глобално управление в Университета на Канбера. Ръководството съдържа описание на основните черти на съвещателните практики. Може да се обощи, че на фундаментално ниво има две основни характеристики:

• Съвещателност: участниците стигат до своите заключения или препоръки, след като получат подробна информация и се включат във внимателна и открита дискусия по проблема или проблемите пред тях.

• Мини-публичност: нейните членове представляват, доколкото е възможно, представителна подгрупа от по-широката популация. 

Наред с това, съществуват още редица важни концептуални и технически действия: 

- случаен подбор 

- предназначение 

- продължителност 

- организация на съвещателните сесии 

- експерти и информация 

- управление на процеса 

Рисковете и ползите от дигиталните технологии за гражданския активизъм

Добре известно е, че всяко нововъведение може да носи безспорни ползи, но и намалки рискове и потенциални вреди. Например динамитът. 

Със силата на динамит, че и дори с още по-голяма сила, се проявяват и дигиталните технологии. Те носят рискове, но и стойност. Изследването Citizen Engagement : Emerging Digital Technologies Create New Risks and Value на Tiago Peixoto и Tom Steinberg търси отговор на въпроса как може гржданският активизъм да се възползва от тях? Текстът е достъпен в сайта на Световната банка.

Анонс към статията: 

The recent rapid evolution of digital technologies has been changing behaviors and expectations in countries around the world. These shifts make it the right time to pose the key question this paper explores: Will digital technologies, both those that are already widespread and those that are still emerging, have substantial impacts on the way citizens engage and the ways through which power is sought, used, or contested? The authors address this question both to mitigate some of the World Bank’s operational risks, and to initiate a conversation with peers about how those risks might require policy shifts. The overall framing question also is being explored in case theapproaches to citizen engagement advocated by the World Bank are changing and may require different advice for client countries. Despite the lower technology penetration levels in developing countries, their more malleable governance contexts may be more influenced by the effects of emerging technologies than older states with greater rigidity. Digitally influencedcitizen engagement is, in short, one of those “leapfrog” areas in which developing nations may exploit technologies before the wealthier parts of the world. But countries can leapfrog to worse futures, not just better ones. This paper explores what technology might mean for engagement, makespredictions, and offers measures for governments to consider.

Renovating Democracy

Тази година University of California Press издаде книгата "Renovating Democracy: Governing in the Age of Globalization and Digital Capitalism" на Nathan Gardels и Nicolas Berggruen.

Анонсът към книгата:

The rise of populism in the West and the rise of China in the East have stirred a rethinking of how democratic systems work—and how they fail. The impact of globalism and digital capitalism is forcing worldwide attention to the starker divide between the “haves” and the “have-nots,” challenging how we think about the social contract. With fierce clarity and conviction, Renovating Democracy tears down our basic structures and challenges us to conceive of an alternative framework for governance. To truly renovate our global systems, the authors argue for empowering participation without populism by integrating social networks and direct democracy into the system with new mediating institutions that complement representative government. They outline steps to reconfigure the social contract to protect workers instead of jobs, shifting from a “redistribution” after wealth to “pre-distribution” with the aim to enhance the skills and assets of those less well-off. Lastly, they argue for harnessing globalization through “positive nationalism” at home while advocating for global cooperation—specifically with a partnership with China—to create a viable rules-based world order.  Thought provoking and persuasive, Renovating Democracy serves as a point of departure that deepens and expands the discourse for positive change in governance. 

Част от книгата е достъпна в Google Books:

Ето и видео, в което авторите на книгата обсъждат основните си идеи пред публика:

SAGE - Synergistic Anticipation of Geopolitical Events

Българинът Павел Атанасов, преподавател в Станфорд юнивърсити, качи в профила си в Researchgate.net интересна статия, в чието написване е съавтор: SAGE: A Hybrid Geopolitical Event Forecasting System. Текстът е представен на конференцията Twenty-Eighth International Joint Conference on Artificial Intelligence {IJCAI-19}, проведена в Макао, Китай. 

SAGE се отнася за Synergistic Anticipation of Geopolitical Events - методология, която съчетава интеракцията човек/машина. От една страна SAGE прилага подхода на краудсорсинга: използване на много прогнози от хора, които не са експерти. Същевременно SAGE отчита и напредъка в машинното самообучение, благодарение на което се създават нови модели, които могат да дадат доста смислени, макар и не съвършени прогнози за много задачи. Така се търси улесняване на човешките разсъждения чрез машнно моделиране. 

Има ли място за "спонтанна демокрация" в България?

Спонтанната демокрация е сравнително нов термин в изследванията на демократичните процеси.

Отнася се за граждански инициативи, които възникват и се развиват спонтанно и непланирано. За разлика от пряката демокрация, която също дава възможност за изява и решения отдолу нагоре, в случая говорим за процес, който започва (и често се развива изцяло) без организация в необятните пространства на Интернет. Отделни хора си взаимодействат, за да постигнат нещо, което като отделни единици не могат да постигнат и дори не им е присъщо. 

Терминът, доколкото успях да намеря информация, е въведен от Чарлз Армстронг в главата Emergent Democracy от сборника Open Government, издаден под редакцията на Daniel Lathrop и Laurel Ruma. Говорейки за възможностите на интернет, той предвижда, че той ще допринесе за "...демократични системи, които са по-плавни, по-малко централизирани и по-отзивчиви от тези, които познаваме днес; системи, в които хората могат да участват толкова малко или колкото искат и където представителството се основава на лични доверителни мрежи, а не на абстрактни партийни принадлежности" (стр.167). 

Свободна за четене онлайн публикация по темата има и Joichi Ito. 

Известeн принос е и трудът на Клей Шърки Here Comes Everybody - Power of Organizing Without Organizations.

Ето и три видеа с него:

В световен мащаб имаме няколко примера за организиране през интернет - например - ролята на Twitter за разрастването на Арабската пролет, както и в организирането на протестите в Хонг Конг срещу законопроекта, позволяващ акстрадиране на граждани в комунистическата част от Китай. 

В България си спомням едно много бързо организиране на блокада на Орлов мост (мисля, че се случи през 2012 година) по повод някакви екологични теми, както и организирането на протеста #ДАНСwithme срещу избирането на Пеевски за шеф на ДАНС през лятото на 2013г. (доколкото имам информация, протестът тръгна от едно събитие във Фейсбук, създадено от блогъра Асен Генов). Така че - да, изглежда, че в България има потенциал за прояви от типа на спонтанната демокрация. Остава въпросът дали потенциалът на интернет е само за организиране на протести, или може да доведе и до реални решения на ниво политики.

Интерсекционността в помощ на съвещателните практики

Попаднах на статия от Marta Wojciechowska, озаглавена How to design deliberative democratic assemblies in an inclusive way: a recommendation for policy-makers.

Авторката смята, че демократичните иновации, включващи гражданите, ефективно средство за преодоляване на политическите безизходици. Под демократични иновации разбираме "специални институции, които допълват съществуващите представителни институции." Wojciechowska разграничава два широки типа иновации, налични понастоящем.

Първият тип са събранията на гражданите, при които група граждани се събират, за да обмислят и да отправят директни препоръки на политикатам например т.нар. участие в бюджетирането. Други нововъведения са т.нар. мини-общества, които представят в умален вид демографската структура и характеристики на обществото, но в толкова малък мащаб, че да може да се постигне викококачествено ниво на обсъждане, като т.нар. съвещателни анкети.

Въвеждането на иновациите е особено важно за т.нар. обезвластени хора. Според автора, от гледна точка на интерсекционността, съществуващите съвещателни демократични иновации изглеждат доста изключващи. Те обикновено се фокусират върху една отделна категория идентичност наведнъж. Освен това някои демократични иновации са дори слепи за идентичността при избора си на участници - например, като разчитат на самоизбор или случаен подбор при набиране на участници. Изследванията показват, че самоизборът води до свръхпредставяне на някои групи, докато случаен подбор може да доведе до пропускане на цели сегменти от обществото.

Ето защо Wojciechowska препоръчва организаторите на съвещателни (делиберативни) инициативи да бъдат по-сензитивни към въпросите на интерсекционността, да се увеличи агентството на членовете на групите в дадените събития, и да се диверсифицират контекстите, в които се организират тези събития.

*******

Статията е базирана на публикувания по-рано научен текст Towards Intersectional Democratic Innovations в сп. Political Studies.

Проф. Марк Уорън за Participedia

Проф. Марк Уорън, един от създателите на сайта Participedia, с интервю пред сайта на Университета на Британска Колумбия. 

Participedia е онлайн проект, който събира на едно място различни демократични иновиции, включващи участието на гражданите. Когато говори за тези иновации в участието и демокрацията, проф Уорън признава, че най-голямото предизвикателство пред проекта е да събира информация в област, която все още не е ясно дефинирана. И една от целите на проекта е да помогне за това дефиниране, чрез изследването на множество случаи и практики в световен мащаб. Друга цел е да се дадат "инструменти" и модели за въздействие както на гражданите, така и на институциите и политиците за по-ефективно включване на гражданите в процесие на вземане на решения.

Да търсим ниши за обсъждане в разрешаването на конфликти

Съвсем нова статия в сайта на издателство Springer:

Finding deliberative niches: a systemic approach to deliberation for conflict resolution с автори Montambeault, Dembinska & Papillon.

Разговорът с „другата страна“ понякога може да изглежда невъзможен, когато разделението е дълбоко и широко като пропаст, но въпреки това, ако искаме да постигнем устойчиво разрешаване на конфликта и помирение. трябва да намерим начин да говорим.

Авторите споделят своите опит и наблюдения в постигането на диалог между страни в състояние на конфронтация, в общества, които са "разделени".