Една съдържателна и интересна лекцията на проф. Антъни Грейлинг пред Carnegie Council for Ethics in International Affairs. Грейлинг е професор по философия в лондонския New College of the Humanities и е считан за един от водещите интелектуалци на Великобритания в наши дни.
Лекцията на Грейлинг представя накратко идеите, заложени в едноименната му книга, посветена на въпросите защо институциите на представителната демокрация изглежда не са в състояние да се противопоставят на силите, с които са предназначени да управляват, и защо това е от значение.
Първо той разглежда онези моменти в историята, когато предизвикателствата, пред които сме изправени днес, се срещнат за първи път и какви решения са намерени тогава. След това той разглежда специфични заплахи, пред които е изправена съвременната демокрация.
Някои моменти, които ми направиха впечатление (преразказани по смисъл, не буквално):
Преди повече от 23 века Платон създава много лошо име на демокрацията. Проблемът на демокрацията според него е охлокрацията (ochlocracy - власт на тълпата), термин, използван днес с пейоративно значение, за да обозначи властта на мнозинството. Хората са разделени и имат различни мнения по различни въпроси и гласувайки, формират различни мнозинства, но обикновено те са невежи и некомпетентни по повечето теми и така чрез пряката демокрация могат да доведат до анархия. Ето защо пък впоследствие често се стига до това да приветстват тираните, които налагат ред. Пример за това е Френската революция.
Проблемът с некомпетентното мнозинство е изразен в един анекдот. Стивънсън бил кандидат за президент на САЩ срещу Айзенхауер през 1952г. На едно предизборно събрание привърженик му казал: "Г-н Стивунсън, всеки мислещ човек в Америка ще гласува за Вас!" Стивънсън отговорил: "Радвам се да го чуя, но ми трябва мнозинство."
Дори Чърчил, известен с думите, че демокрацията е най-малко лошата измежду всички опитани форми на управление, е казвал, че най-силният аргумент срещу демокрацията е двеминутен разговор с обикновен избирател.
През 19 век Джон Стюарт Мил се застъпва много аргументирано за представителната демокрация. Той казва, че ние имаме право на добро правителство"" (good government). Грейлинг предлага по-скромно, че имаме право на "достатъчно добро правителство" (good enough government). Ако нямаме достатъчно добро правителство, не можем да заявим и останалите си права - на събрания, на самостоятелност, на личен живот, на свобода на изразяване, на всички граждански свободи и човешки права...
Правото на глас (voice) и правото на добро правителство трябва да се свързват едно с друго. И въпросът, който занимава Джон Лок, Монтескю и други, е какда "преведем" изразяването на правото на глас в правото на достатъчно добро правителство? Отговорът е: чрез набор от институции и практики, които ще гарантират, че съгласието, дадено от хората, е уважавано. И така се стига до представителната демокрация. Това значи:
Ние избираме свои представители и ги изпращаме във Вашингтон, в Белия дом и т.н., за да работят там от наше име. Работата на представителите е да съберат информация, да извършат дължимата проверка, да слушат аргументи, да дискутират и дебатират, да си формират преценка и да действат дпоред тази преценка и ако не харесваме това, което правят, можем да ги изритаме следващия път и да поставим на тяхно място някой, който би свършил по-добра работа за нас.
Някои моменти, които ми направиха впечатление (преразказани по смисъл, не буквално):
Преди повече от 23 века Платон създава много лошо име на демокрацията. Проблемът на демокрацията според него е охлокрацията (ochlocracy - власт на тълпата), термин, използван днес с пейоративно значение, за да обозначи властта на мнозинството. Хората са разделени и имат различни мнения по различни въпроси и гласувайки, формират различни мнозинства, но обикновено те са невежи и некомпетентни по повечето теми и така чрез пряката демокрация могат да доведат до анархия. Ето защо пък впоследствие често се стига до това да приветстват тираните, които налагат ред. Пример за това е Френската революция.
Проблемът с некомпетентното мнозинство е изразен в един анекдот. Стивънсън бил кандидат за президент на САЩ срещу Айзенхауер през 1952г. На едно предизборно събрание привърженик му казал: "Г-н Стивунсън, всеки мислещ човек в Америка ще гласува за Вас!" Стивънсън отговорил: "Радвам се да го чуя, но ми трябва мнозинство."
Дори Чърчил, известен с думите, че демокрацията е най-малко лошата измежду всички опитани форми на управление, е казвал, че най-силният аргумент срещу демокрацията е двеминутен разговор с обикновен избирател.
През 19 век Джон Стюарт Мил се застъпва много аргументирано за представителната демокрация. Той казва, че ние имаме право на добро правителство"" (good government). Грейлинг предлага по-скромно, че имаме право на "достатъчно добро правителство" (good enough government). Ако нямаме достатъчно добро правителство, не можем да заявим и останалите си права - на събрания, на самостоятелност, на личен живот, на свобода на изразяване, на всички граждански свободи и човешки права...
Правото на глас (voice) и правото на добро правителство трябва да се свързват едно с друго. И въпросът, който занимава Джон Лок, Монтескю и други, е какда "преведем" изразяването на правото на глас в правото на достатъчно добро правителство? Отговорът е: чрез набор от институции и практики, които ще гарантират, че съгласието, дадено от хората, е уважавано. И така се стига до представителната демокрация. Това значи:
Ние избираме свои представители и ги изпращаме във Вашингтон, в Белия дом и т.н., за да работят там от наше име. Работата на представителите е да съберат информация, да извършат дължимата проверка, да слушат аргументи, да дискутират и дебатират, да си формират преценка и да действат дпоред тази преценка и ако не харесваме това, което правят, можем да ги изритаме следващия път и да поставим на тяхно място някой, който би свършил по-добра работа за нас.
