Има ли място за "спонтанна демокрация" в България?

Спонтанната демокрация е сравнително нов термин в изследванията на демократичните процеси.

Отнася се за граждански инициативи, които възникват и се развиват спонтанно и непланирано. За разлика от пряката демокрация, която също дава възможност за изява и решения отдолу нагоре, в случая говорим за процес, който започва (и често се развива изцяло) без организация в необятните пространства на Интернет. Отделни хора си взаимодействат, за да постигнат нещо, което като отделни единици не могат да постигнат и дори не им е присъщо. 

Терминът, доколкото успях да намеря информация, е въведен от Чарлз Армстронг в главата Emergent Democracy от сборника Open Government, издаден под редакцията на Daniel Lathrop и Laurel Ruma. Говорейки за възможностите на интернет, той предвижда, че той ще допринесе за "...демократични системи, които са по-плавни, по-малко централизирани и по-отзивчиви от тези, които познаваме днес; системи, в които хората могат да участват толкова малко или колкото искат и където представителството се основава на лични доверителни мрежи, а не на абстрактни партийни принадлежности" (стр.167). 

Свободна за четене онлайн публикация по темата има и Joichi Ito. 

Известeн принос е и трудът на Клей Шърки Here Comes Everybody - Power of Organizing Without Organizations.

Ето и три видеа с него:

В световен мащаб имаме няколко примера за организиране през интернет - например - ролята на Twitter за разрастването на Арабската пролет, както и в организирането на протестите в Хонг Конг срещу законопроекта, позволяващ акстрадиране на граждани в комунистическата част от Китай. 

В България си спомням едно много бързо организиране на блокада на Орлов мост (мисля, че се случи през 2012 година) по повод някакви екологични теми, както и организирането на протеста #ДАНСwithme срещу избирането на Пеевски за шеф на ДАНС през лятото на 2013г. (доколкото имам информация, протестът тръгна от едно събитие във Фейсбук, създадено от блогъра Асен Генов). Така че - да, изглежда, че в България има потенциал за прояви от типа на спонтанната демокрация. Остава въпросът дали потенциалът на интернет е само за организиране на протести, или може да доведе и до реални решения на ниво политики.

Интерсекционността в помощ на съвещателните практики

Попаднах на статия от Marta Wojciechowska, озаглавена How to design deliberative democratic assemblies in an inclusive way: a recommendation for policy-makers.

Авторката смята, че демократичните иновации, включващи гражданите, ефективно средство за преодоляване на политическите безизходици. Под демократични иновации разбираме "специални институции, които допълват съществуващите представителни институции." Wojciechowska разграничава два широки типа иновации, налични понастоящем.

Първият тип са събранията на гражданите, при които група граждани се събират, за да обмислят и да отправят директни препоръки на политикатам например т.нар. участие в бюджетирането. Други нововъведения са т.нар. мини-общества, които представят в умален вид демографската структура и характеристики на обществото, но в толкова малък мащаб, че да може да се постигне викококачествено ниво на обсъждане, като т.нар. съвещателни анкети.

Въвеждането на иновациите е особено важно за т.нар. обезвластени хора. Според автора, от гледна точка на интерсекционността, съществуващите съвещателни демократични иновации изглеждат доста изключващи. Те обикновено се фокусират върху една отделна категория идентичност наведнъж. Освен това някои демократични иновации са дори слепи за идентичността при избора си на участници - например, като разчитат на самоизбор или случаен подбор при набиране на участници. Изследванията показват, че самоизборът води до свръхпредставяне на някои групи, докато случаен подбор може да доведе до пропускане на цели сегменти от обществото.

Ето защо Wojciechowska препоръчва организаторите на съвещателни (делиберативни) инициативи да бъдат по-сензитивни към въпросите на интерсекционността, да се увеличи агентството на членовете на групите в дадените събития, и да се диверсифицират контекстите, в които се организират тези събития.

*******

Статията е базирана на публикувания по-рано научен текст Towards Intersectional Democratic Innovations в сп. Political Studies.

Проф. Марк Уорън за Participedia

Проф. Марк Уорън, един от създателите на сайта Participedia, с интервю пред сайта на Университета на Британска Колумбия. 

Participedia е онлайн проект, който събира на едно място различни демократични иновиции, включващи участието на гражданите. Когато говори за тези иновации в участието и демокрацията, проф Уорън признава, че най-голямото предизвикателство пред проекта е да събира информация в област, която все още не е ясно дефинирана. И една от целите на проекта е да помогне за това дефиниране, чрез изследването на множество случаи и практики в световен мащаб. Друга цел е да се дадат "инструменти" и модели за въздействие както на гражданите, така и на институциите и политиците за по-ефективно включване на гражданите в процесие на вземане на решения.