Трите нива на лидерството

Според Джеймс Скаулър лидерството има три нива: публично, частно и лично.

Той ги представлява схематично като три кръга един в друг. 

Първите две нива - публично и частно лидерство - са "външни": те засягат взаимоотношенията и взаимодействията между лидера и обкръжаващата го среда. Външните нива се отнасят към поведенческите репертоари на лидера спрямо другите. Вътрешното ниво - т.е. личното ниво - се отнася към лидерското присъствие, ноу-хау, умения, вярвания, емоции и несъзнателни навици. 

Всяко ниво на лидерството има собствена функция, с други думи: отговаря на конкретни задачи. 

Публичното лидерство: 

Какво правим, за да въздействаме на група хора?

• Създаване на визия, запазване на фокуса. 
• Организиране, планиране, овластяване на другите. 
• Генериране на идеи, решаване на проблеми, вземане на решения. 
• Формиране на стандарти за изпълнение. 
• Изграждане на екип и поддържане на екипен дух. 

Защо: защото има значение да се определят общите условия, начертание и модели на действие.

Частното лидерство:

Как да работим с един човек от екипа?

• Индивидуална цел и задача (например оценяване, подбор, поддържане на дисциплина). 
• Индивидуално изграждане и поддържане (например признаване на нарастващия талант). 

Защо: защото екипите са съставени от индивиди, които са различни по своите амбиции, увереност, мотивация, умения, опит, психологически профил и ценности.

Личното лидерство: 

Как да развиваме себе си?

• техническо ноу-хау и умения; 
• правилно отношение към другите хора; 
• психологическо самоусъвършенстване. 

Защо: защото самоусъвършенстването е ключът към израстването на лидерa, изграждането на отношения на доверие с последователите и развиването на поведенческа гъвкавост при постоянно променящите се външни обстоятелства, при което той остава винаги свръзан с основните си ценности (тоест, остава винаги автентичен).

 

- - - - - - - - - 

Идеите на Скаулър са изложени подробно в "The Three Levels of Leadership: How to Develop Your Leadership Presence, Knowhow and Skill" (James Scouller, 2011).

Вдъхновяващото лидерство започва със "Защо?"

През 2009г. Саймън Сайнек (+Simon Sinek) разви модел за вдъхновяващо лидерство, наричан "златният кръг на лидерството". Той твърди, че в тази схема се крие отговорa на въпроса защо някои организации и някои лидери са способни да вдъхновяват, а други - не. 

Причината е, че вдъхновяващите лидери са способни да споделят ценностите и мотивите си, да общуват с другите за каузи и идеи. 

Започваме със Защо? - това е големият ни мотиватор - мисията, стратегическата цел, каузата.
Продължаваме с Как? - това е процесът, начинът, по който правим нещата.
Завършваме с Какво? - това е конкретният резултат, конкретното действие.

Всички правят неща, и мнозина ги правят добре, но вдъхновяващите лидери знаят и показват защо изобщо са се заели да ги правят. Няма значение дали е търговски продукт, политическа идея, обществено явление - те трябва да са с кауза, в тях трябва да са вложени много повече неща от технологии, време или пари. Когато Мартин Лутер Кинг казал "Аз вярвам", стотици хиляди последвали неговите мирни походи - и те не са го правили само заради лидера - те са го правили заради себе си, защото са споделяли каузата му, защото са вярвали, че това е тяхна кауза и че е добра кауза. 

-------------
Книгата на Сайнек се нарича Start with Why: How Great Leaders Inspire Everyone to Take Action. Представена накратко (само в 16 страници): тук.

Всяко дете има нужда от шампион!

[ключови думи: лидер, ментор, ролеви модел, мисия]

Това е името на вдъхновяващата кратка TED лекция на Рита Пиърсън - бивша американска учителка с 40-годишен стаж. 

40 години учител може да ви звучи като 40 години професионална деформация, но в случая не е това. Посланието на г-жа Пиърсън засяга важен елемент в ученето, който отива отвъд значeнието на когнитивните процеси, с които го свързваме: възприятиe, памет, внимание. Тя говори за силата на човешките отношения, за значението на личността на учителя, за това, че възрастният не бива да използва по-големите си знания, опит и формализирана власт, за да доминира, а за да вдъхновява и подкрепя растежа на младите хора. Защото преподаването е повече от механичното преподаване на факти. То е дълъг процес на формиране на взаимоотношения и на личностно развитие. Децата не учат от хора, които не харесват, казва Рита Пиърсън. И това е правило не само в класните стаи. То е валидно за всяка форма на организирано междучовешко общуване - в организациите, в неформалните общности, в семействата. 

Рита Пиърсън разказва истински истории от своя опит, които показват какво стои зад клишето, че учителят трябва да е добър пример. Едно е сигурно: добрият пример не опира да прическа, тоалет или свръхизискан речник. Преди всичко учителят е човечен лидер. Той има смелостта да признава слабостите си. Извинява се, когато е сгрешил. Показва, че вярва в способностите на децата. И помни, че те някой ден ще възпроизведат в обществото моделите на взаимодействие, които са преживели у дома си, в училището, на улицата. Учителят не може да промено всичко. Но той може да промени това, което е около него. Разбира се, става сума за мисия.

Шампионската реч на Рита Пиърсън вече има субтитри на български.


Рита Пиърсън: "Всяко дете заслужава шампион - възрастен, който никога няма да се откаже от тях, който разбира силата на свързването и настоява, че те ще станат най-доброто, което могат да бъдат."

-------------------------------------
Nota bene: Статията се появи първо в блога Разговор за психологията.