Има ли място за "спонтанна демокрация" в България?

Спонтанната демокрация е сравнително нов термин в изследванията на демократичните процеси.

Отнася се за граждански инициативи, които възникват и се развиват спонтанно и непланирано. За разлика от пряката демокрация, която също дава възможност за изява и решения отдолу нагоре, в случая говорим за процес, който започва (и често се развива изцяло) без организация в необятните пространства на Интернет. Отделни хора си взаимодействат, за да постигнат нещо, което като отделни единици не могат да постигнат и дори не им е присъщо. 

Терминът, доколкото успях да намеря информация, е въведен от Чарлз Армстронг в главата Emergent Democracy от сборника Open Government, издаден под редакцията на Daniel Lathrop и Laurel Ruma. Говорейки за възможностите на интернет, той предвижда, че той ще допринесе за "...демократични системи, които са по-плавни, по-малко централизирани и по-отзивчиви от тези, които познаваме днес; системи, в които хората могат да участват толкова малко или колкото искат и където представителството се основава на лични доверителни мрежи, а не на абстрактни партийни принадлежности" (стр.167). 

Свободна за четене онлайн публикация по темата има и Joichi Ito. 

Известeн принос е и трудът на Клей Шърки Here Comes Everybody - Power of Organizing Without Organizations.

Ето и три видеа с него:

В световен мащаб имаме няколко примера за организиране през интернет - например - ролята на Twitter за разрастването на Арабската пролет, както и в организирането на протестите в Хонг Конг срещу законопроекта, позволяващ акстрадиране на граждани в комунистическата част от Китай. 

В България си спомням едно много бързо организиране на блокада на Орлов мост (мисля, че се случи през 2012 година) по повод някакви екологични теми, както и организирането на протеста #ДАНСwithme срещу избирането на Пеевски за шеф на ДАНС през лятото на 2013г. (доколкото имам информация, протестът тръгна от едно събитие във Фейсбук, създадено от блогъра Асен Генов). Така че - да, изглежда, че в България има потенциал за прояви от типа на спонтанната демокрация. Остава въпросът дали потенциалът на интернет е само за организиране на протести, или може да доведе и до реални решения на ниво политики.