неделя, 28 декември 2014 г.

Сценарий: Зомбита в двора

Представете си, че като Рик Граймс от сериала "Живите мъртви" се озовете в свят, в който огромното мнозинство от хората са станали зомбита, а малкото оцелели се опитват да се спасят от тях и от някои озверели човеци. Колкото и да е фантастично на пръв поглед, едно "ами ако..." може да се превърне в чудесна акробатика за умовете ни.

Тази година стана известен т.нар. Зомби план на Пентагона, който по същността си е Ръководство за планиране на извънредни ситуации (Contingency planning guidance).*

Не на шега, а съвсем наистина, през 2011г. специалистите от министерството на отбраната на САЩ разработили обучение за екипите си за действие при крайно нетипични и неконтролируеми ситуации. Целта на плана, наречен CONPLAN 8888, е да подготви армията за предприемене на действия за запазване не-зомбираните хората от зомбитата. Подчертавам - става дума за обучение в планиране, а не за реална заплаха, или за нечия параноя. 

Сценарият CONPLAN 8888 следва тристепенен подход за осигуряване на тези цели от 1) поддържане на защитен периметър за защита на човешкия живот; 2) провеждане на операции, чрез които ще се изкорени заплахата от зомбита; и 3) подпомагане на държавните органи при възстановяването на реда и закона.

Ценното в плана е, че взема предвид много и различни страни на кризисната ситуация (включително възможността за политическа, социална и/или икономическа настабилност, за упадък в готовността на съюзническите армии, за възможните реакции на други държави, с които САЩ нямат толкова приятелски отношения и т.н.) и помага на обучаемите да си създадат цялостна картина за нуждите, опасностите и полезните ходове. 


- - - - - - - - - 
* Достоверността на плана се потвърждава от авторитетни медии като Форбс, Бизнес инсайдър, Форин полиси и др.

CONPLAN 8888 by JDStuster

вторник, 16 декември 2014 г.

Социална компетентност, социално познание, атрибуции

Социалната компетентност е съвкупност от умения за общуване и изграждане на ефективни социални взаимодействия и връзки.

3-компонентен модел на социалната компетентност: 
(създаден от Тимъти Кавел и е йерархичен отдолу - нагоре)

Социално приспособяване - постигане и поддържане на състояния, ценени от обществото (правен, академичен, социално-икономически, емоционален, интимен, взаимоотношенчески и т.н. статус). Това е естественият резултат от социалното представяне. 
Социално представяне - степента, в която реакциите на индивида в социалните ситуации отговарят на социално валидните критерии. С други думи: до колко успешно сме овладели и прилагаме социалните умения.
Социални умения - способности за общуване, позволяващи адекватно социално взаимодействие и изпълнение на социални задачи.

Социално познание - научно-приложна област, изследваща начините, по които формираме и организираме познанието си за социалния свят.
То е познание, защото става дума за когнитивен (познавателен) процес - разчитаме на възприятие, внимание и памет. И е социално, защото обект на познанието ни не е природата, да речем, а социалният свят, който обитаваме, и хората, с които взаимодействаме.

Пример: стереотипизирането по категории като пол, раса и т.н., които са видими и налични. Тук е най-лесно да използваме социалното познание - виждаме човека и го категоризираме (на английски се казва, че му поставяме етикет - label). Ни най-малко оправдавам убийството на афроамериканското дете наскоро от полицай в САЩ, но си давам сметка, че в определен социален контекст дори (квартал с повишена криминална активност, скорошни улични престрелки между черни банди, определени нагласи сред полицаите към жителите на такива квартали и т.н.) полицаят е възприел ситуацията като опасна и момчето - като заплаха. 

Пример: междуличностните възприятия са силно повлияни от определени личностни черти (или от това, което вярваме, че Другият притежава). Например за някого можем да кажем, че изглежда уверен или неуверен, благ или опак, само като изследваме невербалната му комуникация. 

Значение на социалното познание: 

1. То е прогностично: опитваме да “разчетем” намеренията на другите, както и да разберем как те “разчитат” намеренията ни.
2. То е динамично: хората са променят дори в момента на наблюдението, защото се опитват да се приспособяват и да управляват впечатленията на другите за тях.
3. То е лично: обикновено е изградено въз основа на личните ни истории и опит, както и на наличната ни информация.
4. То е организиращо: помага ни да категоризираме “нещата” и така редуцира несигурността и неяснотата. 

Атрибутивна теория

Търси отговор на следните въпроси: 
- Как си обясняваме събития и хора?
- Какви каузални връзки създаваме?

Хората разполагат с набор от 4 вида причини, обясняващи защо са се случили или не са се случили едни или други събития.

1. Вътрешни стабилни - способности
2. Вътрешни нестабилни - вложени усилия
3. Външни стабилни - ситуацията
4. Външни нестабилни - късметът 

Когато приписваме някакво обяснение, или когато приписваме някому определени качества, нагласи или намерения, това се нарича атрибуция.

Там, където имаме атрибуции, често има и фундаментална атрибутивна грешка

Така наричаме тенденцията да обясняваме нечие поведение в дадена ситуация, като се фокусираме върху вътрешните характеристики, и като значително подценяваме външните фактори. Например можем да наречем новия преподавател високомерен, защото ни е кимнал едва - едва и ни е подминал бързо, без да отговори на любезните ни поздрави. Но всъщност човекът може много да е бързал към тоалетната и да е бил напрегнат от физиологичните си нужди и следователно да е бил изключително фокусиран върху това... Даденият по-горе случай с нелепото убийство на невръстния афроамериканец също е такъв пример. Всички правим фундаментални атрибутивни грешки, базирайки се на опит, нагласи и изградени очаквания. Това е доста обнадеждаващо за хората, които искат да влияят. Защото има шанс да влияем на хората чрез сигналите, които им изпращаме, особено като изпращаме тези сигнали, на които те биха реагирали съгласно нашите желания. 

Набор от подобни сигнали съдържа невербалната комуникация.