Съвещателни мини-общества

Излезе от печат книгата Deliberative Mini-Publics: Core Design Features. 

Тя съдържа стегнато изложение на основните приложни черти на съвещателните мини-общества. 

Авторският екип включва някои от водещите изследователи в тазо важна научна и приложна област: Nicole Curato, David Farrell, Brigitte Geissel, Kimmo Grönlund, Patricia Mockler, Jean-Benoit Pilet, Jane Suiter, Alan Renwick, Jonathan Rose, Maija Setälä. 

Книгата е частично достъпна в Google Books:

Демокрация отвъд представителството

Моята презентация на тема "Демокрация отвъд представителството: гражданското участие като средство за преодоляване на кризата на демокрацията", изнесена на 19.02.2021г. в рамките на форум "НИЕ - граждани-ТЕ" по проект "Форум за приложна демокрация". Изложението му заема първите около 3 часа и 30 минути, а след това е презентацията на адв. Таня Стойнова. 

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - 

Форум "НИЕ - граждани-ТЕ" е дейност по проект "Форум за приложна демокрация", изпълняван от организациите Агенция за регионално сътрудничество и развитие (Хасково) и Институт за право и правосъдие (Хасково) и община Маджарово. Повече за проекта: https://www.facebook.com/ForumForAppliedDemocracy

Картографиране на делиберативните системи с Bog Data в случая с шотландския референдум за независимост

Попаднах на статия, която е дста иноватовна в своя подход - изследва ресурсите в интернет - става дума за т.нар. "Големи данни" (Big data) - като средство за наблюдаване на политическото поведение. 

Автори на статията "Mapping Deliberative Systems with Big Data: The Case of the Scottish Independence Referendum" са John Parkinson, Sebastian De Laile, Núria Franco-Guillén. 

Теоретиците на делиберативните (съвещателните) системи от известно време наблягат на разпределителния характер на съвещателните ценности; ето защо те не се фокусират изключително върху "съвещаването", а върху всякакви видове комуникация, които насърчават съвещателните демократични ценности, включително всекидневните политически разговори в неформални условия. Подобни разговори обаче е невъзможно да се уловят индуктивно в мащаб. 

Статията обсъжда електронен подход, наречен Структурно тематично моделиране (Structural Topic Modelling), и го прилага към скорошен случай: дебатът за независимост на Шотландия от 2012–2014 г. Случаят предоставя първия емпиричен тест на твърдението, че делиберативната система може да обхване пълния "пул от перспективи" по даден въпрос и показва, че гражданите могат да се придържат взаимно към съвещателните стандарти дори при масови онлайн дискусии. Това също така показва, че в съвещателно отношение основното разцепление в дебата за "референдум за независимост" не беше толкова между "Да" и "Не", а между официалните и неформалните места за събиране.

Делиберативна демокрация в ЕС: Противодействие на популизма с участие и дебат

Сборникът Deliberative Democracy in the EU: Countering Populism with Participation and Debate ("Делиберативна демокрация в ЕС: Противодействие на популизма с участие и дебат") с редактори Стивън Блокманс и София Рюсак, съдържа интересни идеи за усъвършенстването на гражданкото участие. А причини да се търси такова усъвършенстване има много...

Старата увереност в неизбежността на демокрацията, чиито основи бяха бетонирани от Фукуяма, днес е застрашена както от нелибералните популисти в установените демокрации, така и от крехките коалиционни правителства, които се опитват да задържат центъра. Макар че представителната демокрация остава най-добрата налична форма на управление и повечето граждани на ЕС да я предпочитат, удовлетвореността им от това как тя се прилага, варира значително в целия съюз. Сред забелязваните слабости са високите нива на политическа корупция, ниската устойчивост на дезинформация и дистанцираните от гражданите управляващи елити.

И все пак, съществува известна надежда, че има неща, които могат да помогнат за спасяването на европейската демокрация от натиска на популизма. Сред тях са възможността чрез по-преки пътища гражданите да изразяват своите притеснения и предпочитания; съвещанията на представителни органи, основани на факти; и стабилните механизми за търсене на отговорност от правителствата.

Сборникът съдържа предложеният по четири кумулативни критерия, използвани от съвременните политически теоретици за оценка на здравето на демокрацията: включване, избор, обсъждане и въздействие. Авторите предлагат прагматични идеи за укрепване на представителната демокрация както на национално, така и на равнище ЕС.

Игровизация на гражданското участие?

Сдобих се с електронна версия на книгата The Gamification of Citizens' Participation in Policymaking от германските изследователи Kai Masser и Linda Mory. 

Разбира се, игровизацията при включването на гражданите не е нещо ново. В древен Рим публиката в Circus Maximus е участвала във вземането на решения, гласувайки с вдигането на палец нагоре или с обръщане на палеца надолу. Но да решаваш съдбата на победените гладиатори не е нещо, достойно за възхищение и одобрение. 

А възможно ли е днес игровизацията да се използва във вземането на решения при създаването на публични политики? 

Да, възможно е, ако съдим по успеха на участието на гражданите при формирането на бюджета в Потсдам, Германия. Т.нар. participatory budgeting там достига до включването на 10% от гражданите в обсъждането на бюджета. "Тайната" е в игровизираната концепция на бюджетирането, която напомня на формата на American Idol. Игровизацията е успешна и в областта на големи инфраструктурни проекти. Основните фактори за успех са: избор на съществено различни варианти (например алтернативни маршрути, прости, прозрачни и честни правила, обсъждане в началото и гласуване с мнозинство в края). Разбира се, има риск тези групи граждани, чиито желания не са приети и изпълнени, да загубят интерес към бъдещо участие, но като цяло подходът успява да ангажира повече хора, отколкото някои добре описани пионерски практики като в португалския град Порто Алегре, където само 3% от гражданите участват в разпределянето на бюджета. 

Книгата изследва различни случаи и търси това, което кара нещата да работят добре. 

- - - - - - - - - - - - - 

Бележка: 

Другият тремин, използван за игровизация е прекият превод от английски гемификация.

Съвещателните мини-публики

Споделям този текст най-вече заради силната препоръка, която Participedia му направи, наричайки го много съществено четиво:

ESSENTIAL READING: Core features of deliberative mini-public according to 12 of the field's leading figures!@DelDemUCan @simonniemeyer @NicoleCurato @dfarrell_ucd @KimGron @_SofieMarien @jbpilet @alanjrenwick @JonathanRose @maija_setala @JaneSuit https://t.co/vYuswpqcGx

— Participedia (@participedia) October 21, 2019

Повярвах им и затова го споделям с вас. Deliberative Mini-Publics: Core Design Features е издание на Центъра за съвещателна демокрация и глобално управление в Университета на Канбера. Ръководството съдържа описание на основните черти на съвещателните практики. Може да се обощи, че на фундаментално ниво има две основни характеристики:

• Съвещателност: участниците стигат до своите заключения или препоръки, след като получат подробна информация и се включат във внимателна и открита дискусия по проблема или проблемите пред тях.

• Мини-публичност: нейните членове представляват, доколкото е възможно, представителна подгрупа от по-широката популация. 

Наред с това, съществуват още редица важни концептуални и технически действия: 

- случаен подбор 

- предназначение 

- продължителност 

- организация на съвещателните сесии 

- експерти и информация 

- управление на процеса 

Интерсекционността в помощ на съвещателните практики

Попаднах на статия от Marta Wojciechowska, озаглавена How to design deliberative democratic assemblies in an inclusive way: a recommendation for policy-makers.

Авторката смята, че демократичните иновации, включващи гражданите, ефективно средство за преодоляване на политическите безизходици. Под демократични иновации разбираме "специални институции, които допълват съществуващите представителни институции." Wojciechowska разграничава два широки типа иновации, налични понастоящем.

Първият тип са събранията на гражданите, при които група граждани се събират, за да обмислят и да отправят директни препоръки на политикатам например т.нар. участие в бюджетирането. Други нововъведения са т.нар. мини-общества, които представят в умален вид демографската структура и характеристики на обществото, но в толкова малък мащаб, че да може да се постигне викококачествено ниво на обсъждане, като т.нар. съвещателни анкети.

Въвеждането на иновациите е особено важно за т.нар. обезвластени хора. Според автора, от гледна точка на интерсекционността, съществуващите съвещателни демократични иновации изглеждат доста изключващи. Те обикновено се фокусират върху една отделна категория идентичност наведнъж. Освен това някои демократични иновации са дори слепи за идентичността при избора си на участници - например, като разчитат на самоизбор или случаен подбор при набиране на участници. Изследванията показват, че самоизборът води до свръхпредставяне на някои групи, докато случаен подбор може да доведе до пропускане на цели сегменти от обществото.

Ето защо Wojciechowska препоръчва организаторите на съвещателни (делиберативни) инициативи да бъдат по-сензитивни към въпросите на интерсекционността, да се увеличи агентството на членовете на групите в дадените събития, и да се диверсифицират контекстите, в които се организират тези събития.

*******

Статията е базирана на публикувания по-рано научен текст Towards Intersectional Democratic Innovations в сп. Political Studies.

Да търсим ниши за обсъждане в разрешаването на конфликти

Съвсем нова статия в сайта на издателство Springer:

Finding deliberative niches: a systemic approach to deliberation for conflict resolution с автори Montambeault, Dembinska & Papillon.

Разговорът с „другата страна“ понякога може да изглежда невъзможен, когато разделението е дълбоко и широко като пропаст, но въпреки това, ако искаме да постигнем устойчиво разрешаване на конфликта и помирение. трябва да намерим начин да говорим.

Авторите споделят своите опит и наблюдения в постигането на диалог между страни в състояние на конфронтация, в общества, които са "разделени".