петък, 8 ноември 2019 г.

10 тенденции, оформящи демокрацията в нашия променлив свят

Какви тенденции оформят нашите демокрации и как можем да реагираме? Нов документ на Европейския център за политически стратегии разглежда влиянието на процеси като уронването на доверието, нарастващото многообразие и политическите иновации, и включва рамка за разглеждане на обхвата на наличните възможности за ангажиране на заинтересовани страни и граждани. 

Документът, озаглавен 10 trends shaping democracy in a volatile world, е наличен за сваляне в сайта на Центъра. 

10-те тенденции са: 
  1. Демокрацията е под натиск заради нарастващата липса на доверие.
  2. Партийният пейзаж се променя. Партиите губят традиционната си подкрепа, а политическата система се фрагментира и поляризира все повече, което води до нови форми на споделяне на властта в политиката. 
  3. Популокрацията* става по-силна. Все повече избори се печелят от изказвания в стил "ние срещу тях." 
  4. Расте напрежението между многостранността и националния суверенитет. Има завой от разбирането за общност на различните към подчертаването на собствената идентичност. 
  5. Отново има конкуренция между политическите системи. Либералната демокрация отново има алтернативи. Ролята на Китай и Русия се засилва. 
  6. Социалните медии водят до изкривяване и упадък на истината. В свят на свръхинформация все повече чрез медиите се разпространяват лъжи и манипулации. 
  7. Има тенденция за преход от дезинформация към "въоръжаване." Чрез фалшиви новини се стреми повлияване върху изборните резултати. 
  8. Правителствата използват данните по различен начин. Демократичните правителства изполват информацията за създаване на основани на доказателства политики. Недемократичните - за да следят гражданите и да ограничават частния им живот.
  9. Разнообразието расте. Все повече в политиката има жени и представители на различни раси и етноси, но от друга страна жените в политиката и представителите на ЛГБТ общността в политическите процеси по-често стават обект на онлайн нападки.
  10. Започва преход от масови протести и демократични иновации до ново поколение активни граждани, оформящи дневния ред. Докладът нарича тази тенденция Овластяване 2.0

- - - - - - - - - - - - - - - 
Бележки: 
* популокрация - властта на популизма, влиянието на популистките наративи

вторник, 22 октомври 2019 г.

Съвещателните мини-публики

Споделям този текст най-вече заради силната препоръка, която Participedia му направи, наричайки го много съществено четиво:

Повярвах им и затова го споделям с вас. Deliberative Mini-Publics: Core Design Features е издание на Центъра за съвещателна демокрация и глобално управление в Университета на Канбера. Ръководството съдържа описание на основните черти на съвещателните практики. Може да се обощи, че на фундаментално ниво има две основни характеристики:

• Съвещателност: участниците стигат до своите заключения или препоръки, след като получат подробна информация и се включат във внимателна и открита дискусия по проблема или проблемите пред тях.
• Мини-публичност: нейните членове представляват, доколкото е възможно, представителна подгрупа от по-широката популация. 

Наред с това, съществуват още редица важни концептуални и технически действия: 
- случаен подбор 
- предназначение 
- продължителност 
- организация на съвещателните сесии 
- експерти и информация 
- управление на процеса 

сряда, 16 октомври 2019 г.

Рисковете и ползите от дигиталните технологии за гражданския активизъм

Добре известно е, че всяко нововъведение може да носи безспорни ползи, но и намалки рискове и потенциални вреди. Например динамитът. 

Със силата на динамит, че и дори с още по-голяма сила, се проявяват и дигиталните технологии. Те носят рискове, но и стойност. Изследването Citizen Engagement : Emerging Digital Technologies Create New Risks and Value на Tiago Peixoto и Tom Steinberg търси отговор на въпроса как може гржданският активизъм да се възползва от тях? Текстът е достъпен в сайта на Световната банка.

Анонс към статията: 

The recent rapid evolution of digital technologies has been changing behaviors and expectations in countries around the world. These shifts make it the right time to pose the key question this paper explores: Will digital technologies, both those that are already widespread and those that are still emerging, have substantial impacts on the way citizens engage and the ways through which power is sought, used, or contested? The authors address this question both to mitigate some of the World Bank’s operational risks, and to initiate a conversation with peers about how those risks might require policy shifts. The overall framing question also is being explored in case theapproaches to citizen engagement advocated by the World Bank are changing and may require different advice for client countries. Despite the lower technology penetration levels in developing countries, their more malleable governance contexts may be more influenced by the effects of emerging technologies than older states with greater rigidity. Digitally influencedcitizen engagement is, in short, one of those “leapfrog” areas in which developing nations may exploit technologies before the wealthier parts of the world. But countries can leapfrog to worse futures, not just better ones. This paper explores what technology might mean for engagement, makespredictions, and offers measures for governments to consider.


понеделник, 14 октомври 2019 г.

Renovating Democracy

Тази година University of California Press издаде книгата "Renovating Democracy: Governing in the Age of Globalization and Digital Capitalism" на Nathan Gardels и Nicolas Berggruen.

Анонсът към книгата:
The rise of populism in the West and the rise of China in the East have stirred a rethinking of how democratic systems work—and how they fail. The impact of globalism and digital capitalism is forcing worldwide attention to the starker divide between the “haves” and the “have-nots,” challenging how we think about the social contract. With fierce clarity and conviction, Renovating Democracy tears down our basic structures and challenges us to conceive of an alternative framework for governance. To truly renovate our global systems, the authors argue for empowering participation without populism by integrating social networks and direct democracy into the system with new mediating institutions that complement representative government. They outline steps to reconfigure the social contract to protect workers instead of jobs, shifting from a “redistribution” after wealth to “pre-distribution” with the aim to enhance the skills and assets of those less well-off. Lastly, they argue for harnessing globalization through “positive nationalism” at home while advocating for global cooperation—specifically with a partnership with China—to create a viable rules-based world order.  Thought provoking and persuasive, Renovating Democracy serves as a point of departure that deepens and expands the discourse for positive change in governance. 
Част от книгата е достъпна в Google Books:



Ето и видео, в което авторите на книгата обсъждат основните си идеи пред публика:

сряда, 9 октомври 2019 г.

SAGE - Synergistic Anticipation of Geopolitical Events

Българинът Павел Атанасов, преподавател в Станфорд юнивърсити, качи в профила си в Researchgate.net интересна статия, в чието написване е съавтор: SAGE: A Hybrid Geopolitical Event Forecasting System. Текстът е представен на конференцията Twenty-Eighth International Joint Conference on Artificial Intelligence {IJCAI-19}, проведена в Макао, Китай. 

SAGE се отнася за Synergistic Anticipation of Geopolitical Events - методология, която съчетава интеракцията човек/машина. От една страна SAGE прилага подхода на краудсорсинга: използване на много прогнози от хора, които не са експерти. Същевременно SAGE отчита и напредъка в машинното самообучение, благодарение на което се създават нови модели, които могат да дадат доста смислени, макар и не съвършени прогнози за много задачи. Така се търси улесняване на човешките разсъждения чрез машнно моделиране. 

събота, 28 септември 2019 г.

Има ли място за "спонтанна демокрация" в България?

Спонтанната демокрация е сравнително нов термин в изследванията на демократичните процеси.

Отнася се за граждански инициативи, които възникват и се развиват спонтанно и непланирано. За разлика от пряката демокрация, която също дава възможност за изява и решения отдолу нагоре, в случая говорим за процес, който започва (и често се развива изцяло) без организация в необятните пространства на Интернет. Отделни хора си взаимодействат, за да постигнат нещо, което като отделни единици не могат да постигнат и дори не им е присъщо. 

Терминът, доколкото успях да намеря информация, е въведен от Чарлз Армстронг в главата Emergent Democracy от сборника Open Government, издаден под редакцията на Daniel Lathrop и Laurel Ruma. Говорейки за възможностите на интернет, той предвижда, че той ще допринесе за "...демократични системи, които са по-плавни, по-малко централизирани и по-отзивчиви от тези, които познаваме днес; системи, в които хората могат да участват толкова малко или колкото искат и където представителството се основава на лични доверителни мрежи, а не на абстрактни партийни принадлежности" (стр.167). 

Свободна за четене онлайн публикация по темата има и Joichi Ito

Известeн принос е и трудът на Клей Шърки Here Comes Everybody - Power of Organizing Without Organizations.

Ето и три видеа с него:




В световен мащаб имаме няколко примера за организиране през интернет - например - ролята на Twitter за разрастването на Арабската пролет, както и в организирането на протестите в Хонг Конг срещу законопроекта, позволяващ акстрадиране на граждани в комунистическата част от Китай. 

В България си спомням едно много бързо организиране на блокада на Орлов мост (мисля, че се случи през 2012 година) по повод някакви екологични теми, както и организирането на протеста #ДАНСwithme срещу избирането на Пеевски за шеф на ДАНС през лятото на 2013г. (доколкото имам информация, протестът тръгна от едно събитие във Фейсбук, създадено от блогъра Асен Генов). Така че - да, изглежда, че в България има потенциал за прояви от типа на спонтанната демокрация. Остава въпросът дали потенциалът на интернет е само за организиране на протести, или може да доведе и до реални решения на ниво политики.

Интерсекционността в помощ на съвещателните практики

Попаднах на статия от Marta Wojciechowska, озаглавена How to design deliberative democratic assemblies in an inclusive way: a recommendation for policy-makers.

Авторката смята, че демократичните иновации, включващи гражданите, ефективно средство за преодоляване на политическите безизходици. Под демократични иновации разбираме "специални институции, които допълват съществуващите представителни институции." Wojciechowska разграничава два широки типа иновации, налични понастоящем.

Първият тип са събранията на гражданите, при които група граждани се събират, за да обмислят и да отправят директни препоръки на политикатам например т.нар. участие в бюджетирането. Други нововъведения са т.нар. мини-общества, които представят в умален вид демографската структура и характеристики на обществото, но в толкова малък мащаб, че да може да се постигне викококачествено ниво на обсъждане, като т.нар. съвещателни анкети.

Въвеждането на иновациите е особено важно за т.нар. обезвластени хора. Според автора, от гледна точка на интерсекционността, съществуващите съвещателни демократични иновации изглеждат доста изключващи. Те обикновено се фокусират върху една отделна категория идентичност наведнъж. Освен това някои демократични иновации са дори слепи за идентичността при избора си на участници - например, като разчитат на самоизбор или случаен подбор при набиране на участници. Изследванията показват, че самоизборът води до свръхпредставяне на някои групи, докато случаен подбор може да доведе до пропускане на цели сегменти от обществото.

Ето защо Wojciechowska препоръчва организаторите на съвещателни (делиберативни) инициативи да бъдат по-сензитивни към въпросите на интерсекционността, да се увеличи агентството на членовете на групите в дадените събития, и да се диверсифицират контекстите, в които се организират тези събития.

*******
Статията е базирана на публикувания по-рано научен текст Towards Intersectional Democratic Innovations в сп. Political Studies.

петък, 20 септември 2019 г.

Проф. Марк Уорън за Participedia

Проф. Марк Уорън, един от създателите на сайта Participedia, с интервю пред сайта на Университета на Британска Колумбия. 
Participedia е онлайн проект, който събира на едно място различни демократични иновиции, включващи участието на гражданите. Когато говори за тези иновации в участието и демокрацията, проф Уорън признава, че най-голямото предизвикателство пред проекта е да събира информация в област, която все още не е ясно дефинирана. И една от целите на проекта е да помогне за това дефиниране, чрез изследването на множество случаи и практики в световен мащаб. Друга цел е да се дадат "инструменти" и модели за въздействие както на гражданите, така и на институциите и политиците за по-ефективно включване на гражданите в процесие на вземане на решения.


сряда, 14 август 2019 г.

Да търсим ниши за обсъждане в разрешаването на конфликти

Съвсем нова статия в сайта на издателство Springer:


Разговорът с „другата страна“ понякога може да изглежда невъзможен, когато разделението е дълбоко и широко като пропаст, но въпреки това, ако искаме да постигнем устойчиво разрешаване на конфликта и помирение. трябва да намерим начин да говорим.

Авторите споделят своите опит и наблюдения в постигането на диалог между страни в състояние на конфронтация, в общества, които са "разделени".

неделя, 4 август 2019 г.

21st Century Town Meeting - Градска среща от 21 век

21st Century Town Meeting е интересен метод за гражданско участие, който намерих в сайта Participedia. Разработен е от организацията America Speaks и има за цел да ангажира гражданите в обществените решения, които влияят на живота им. 


Методът позволява на голям брой хора да обсъждат важни теми едновременно в малки групи, използвайки технологията за реакция на аудиторията. Участниците са обикновени граждани без конкретен опит в дискутираната тема. Като цяло те не са заинтересовани страни или професионални лобисти.

Методът има 4 стъпки: 

1. Набиране на участници 
Набирането става на случаен принцип, като единственият критерий за избор е да се спазва представителна стратифицирана демографска извадна на населението. 
2. Информиранеи учене
Преди срещата участниците получават информация по темата. Тази информация трябва да е безпристрастна, балансирана и непартизанска. 
3. Среща - дискусия и гласуване 
Процедурата на обсъждане протича в  градската зала или друго обществено място. Участниците се разполагат на маси по 10 до 12 души и обсъждат въпросите и темите, под ръководството на независим модератор. Всички груп следват един и същ дневен ред, така че дискусиите протичат паралелно. Наред с модератора, на всяка маса е зачислен човек, който записва дискусиите на компютър, свързан в мрежа с другите компютри. Така аргументите и решенията на всички маси се получават на едно място по едно и също време. Обобщенията на резултатите са достъпни за всички участници за коментиране и гласуване, като за целта използват индивидуални електронни клавиатури, които се раздават още в началото на срещата. Използването на електронни клавиатури или „системи за реакция на аудиторията“ (audience response systems, ASRн на български абревиатурата е СРА) е съществена характеристика на формата Градска среща от 21-ви век. СРА позволява на организаторите да провеждат периодични социологически проучвания и гласове през цялото събитие, а отговорите не само се изчисляват, но и се показват на екраните, за да дадат незабавна обратна връзка на участниците и организаторите. 
4. Докладване
На този етап, преди края на срещата организаторите създават доклад, който съдържа резултати и препоръки, които те разпространяват на участниците, лицата, вземащи решения, и медиите.

петък, 2 август 2019 г.

Интересна иновация: да ранжираш кандидатите по предпочитание

Социометрията има своето място в политиката много повече от традиционното избиране на един кандидат измежду много. В България например имаме възможност да използваме преференции, когато гласуваме за една листа. А в Сан Франциско от години експериментират с една интересна изборна иновация: класиране на кандидатите. Избирателят може да ранжира кандидатите за съветници според предпочитанита си - фаворитът е 1, следващият - 2, следва 3 и т.н. Дори фаворитът ти да не бъде избран, може би някой друг, когото по-скоро одобряваш, ще бъде избран. Ето статия по въпроса от Lee Drutman:

Laboratories of Democracy: San Francisco voters rank their candidates. It’s made politics a little less nasty.

Ranked choice voting could be the future of elections in America.

The policy: Ranked-choice voting

Where: San Francisco

In place since: 2002

The problem:

In March 2002, San Franciscans were ready for some new voting rules. The city had long used a two-round runoff system for elections, which usually meant a second round in December to get a majority winner. Voters were tired by then. Taxpayers complained of the cost.

San Franciscans had experienced runoffs in 2000 and 2001, with turnout declines of 51 percent and 44 percent, respectively. Six of the past eight city elections had asked voters to come back to the polls a month later to ensure all city office holders won a majority of votes.

So voters approved Proposition A and became the first US city to adopt instant-runoff voting in the modern era. A coalition of good-government reformers and progressive politicians got behind the voting system, a variation on a system that 24 US cities (including New York City and nearby Sacramento) had adopted between 1915 and 1948 in an earlier era of municipal reform.

These days, IRV goes by ranked-choice voting. Same thing, different feature highlighted.

As the name suggests, ranked-choice voting lets voters mark their first-choice candidate first, their second-choice candidate second, their third-choice candidate third, and so on. Easy as 1-2-3. Each voter has only one vote but can indicate their backup choices: If one candidate has an outright majority of first-place rankings, that candidate wins, just like a traditional election. But if no candidate has a majority in the first round, the candidate in last place is eliminated. Voters who had ranked that candidate first have their votes transferred to their backup — that is, the candidate they ranked second. This process continues until a single candidate gathers a majority.

In San Francisco, there was another selling point besides eliminating costly low-turnout runoffs: Voters could vote with their heart first and their head second, picking their favorite candidate first without feeling they had “wasted” their vote, then picking the lesser of two evils second or third, knowing their vote would still count.

But more than anything, the hope was that ranked-choice voting would encourage more civil campaigning, more engagement with voters, and better coalition-building. Candidates would now be angling for second- and third-choice preferences. They’d be nicer to each other as a result. They might even campaign together.

How it worked:

As San Francisco goes, so goes everyone else. In 2004, Berkeley followed suit; Oakland adopted the practice in 2006. So did Minnesota cities Minneapolis in 2006 and St. Paul in 2009. Unlike San Francisco, Minneapolis and St. Paul didn’t have two-round elections that spent taxpayer dollars on low-turnout December runoffs. They spent it on low-turnout primaries where fewer than one in 10 residents turned out. So why not just have one election, primary and general, rolled into one, where a ranked ballot did the whittling? Most there thought it was a good idea.

Minnesotans were also familiar with the shortcomings of simple plurality voting. In 1998, Jesse Ventura became the state’s governor with just 37 percent of the vote in a three-way race. In 2002, Tim Pawlenty won with just 44.4 percent, also in a three-way race, with an independent getting 16.2 percent of the vote. (Pawlenty won again with a mere plurality in 2006 — 46 percent, with an independent getting 6.4 percent.)

Against the backdrop of plurality elections producing mere plurality winners, the case for ranked-choice voting got stronger: Shouldn’t the winning candidate have to earn a true majority? Ranked-choice voting meant that once second- and third-choice preferences were counted, the winning candidate was indeed the most broadly preferred — a strong selling point.

Twenty cities in the United States have now adopted ranked-choice voting. But the big news was that in 2018, Maine became the first state to adopt it for federal elections. This has catapulted the reform to a national spotlight, with presidential candidates like Sens. Elizabeth Warren and Michael Bennet now championing it.

As promised, it has made politics a little less nasty. In cities with ranked-choice voting, candidates spent less time attacking each other, as compared to similar cities that didn’t adopt ranked-choice voting. Voters in these cities reported being more satisfied with local campaigns as a result (again, as compared to similar cities).

Ranked-choice voting has also increased the share of racial minority candidates, female candidates, and female minority candidates running compared to similar cities. The scholars who have studied this most closely believe more minority candidates ran because under ranked choice, such candidates could reach out to other communities where they might not be the natural first choice and ask for second-choice votes. They believe women were more likely to run because under traditional winner-take-all elections, “women were deterred from running for office by … negative campaigning.” But with less negative campaigning and more cooperative campaigning, women are more likely to run. They’re also more likely to win, scholar Sarah John and her colleagues concluded.

No voting system is perfect. Critics of ranked-choice voting say the task of having to rank multiple candidates unfairly overwhelms low-information voters, and that the added complexity hits poor minorities hardest. The editorial board of the San Francisco Chronicle last year called the process — in place for more than 15 years — “a baffling experience for many voters,” and decried a plan by two San Francisco mayoral candidates to defeat another, London Breed, by “gaming” the ranked-choice system.

However, surveys have shown no difference in understanding of ranked-choice voting between white and nonwhite voters, and more than 90 percent of voters who have used the system describe it as simple. Some studies show declines among minority voters. But most likely, when properly accounting for other factors, turnout has probably remained stable,with no declines in poorer precincts.

But cities are one thing. The RCV cities are solidly on the political left, and some are technically nonpartisan. How it works at the state level, or even the national level (as many, including me, have proposed) with contested partisan elections, is another.

But the national stage is where RCV has its greatest promise. The zero-sum, binary nature of our two-party elections rewards negative campaigning, where winning comes from disqualifying the opponent. It pushes politicians into us-against-them rhetoric so many now decry. Ranked-choice voting would make space for political alternatives to emerge without being spoilers, potentially reorienting our stuck partisan division.

Here, we might look not to the handful of reform-oriented cities but to Australia, which has used ranked-choice voting nationally for 101 years, and with a strong track record of moderate and stable politics. Most likely, the next step for ranked-choice voting is for more states to follow Maine’s lead, adopting it statewide. Maine’s first ranked-choice voting run in November went smoothly, though we’re most likely to see effects kick in with the next election, as candidates adjust to the new system.

But Maine’s adoption did provoke some backlash from Republicans, including Gov. Paul LePage, who was twice elected with a mere plurality. LePage called it “the most horrific thing in the world.”

As for San Francisco, it had a somewhat wild eight-round ranked-choice voting special mayoral election in June 2018. In the end, Breed became the city’s first female African American mayor, with 50.6 percent of the vote after all transfers, even though her two leading opponents joined forces. With 12 years of experience, San Franciscans have learned to use the system. They will use it again this November, for the city’s normally scheduled mayoral election.

Lee Drutman is a senior fellow in the political reform program at New America.

Politics with the people: Building a Directly Representative Democracy

"Politics with the people: Building a Directly Representative Democracy" е книга, написана в съавторство от Michael A. Neblo, Kevin M. Esterling, David M. J. Lazer.

За какво става дума в книгата?

Many citizens in the US and abroad fear that democratic institutions have become weak, and continue to weaken. Politics with the People develops the principles and practice of 'directly representative democracy' - a new way of connecting citizens and elected officials to improve representative government. Sitting members of Congress agreed to meet with groups of their constituents via online, deliberative town hall meetings to discuss some of the most important and controversial issues of the day. The results from these experiments reveal a model of how our democracy could work, where politicians consult with and inform citizens in substantive discussions, and where otherwise marginalized citizens participate and are empowered. Moving beyond our broken system of interest group politics and partisan bloodsport, directly representative reforms will help restore citizens' faith in the institutions of democratic self-government, precisely at a time when those institutions themselves feel dysfunctional and endangered.



И за финал, едно ревю на книгата: https://www.kirkusreviews.com/book-reviews/michael-neblo/associate-professor-of-political-science-philosoph.

четвъртък, 1 август 2019 г.

Democratic Reason: Politics, Collective Intelligence, and the Rule of the Many

Hélène Landemore, преподавател по политически науки в Yale University, е дала свободен достъп в Academia.com до втората си книга Democratic reason (2013). В профила й има още доста текстове, но специално тази книга привлече вниманието ми.

Линк за четене/сваляне: Democratic Reason: Politics, Collective Intelligence, and the Rule of the Many (Princeton: Princeton University Press, 2013).

Професор Ландемор в момента работи по нова книга, с работно заглавие Open Democracy: Reinventing Popular Rule for the 21st Century.
Книгата се застъпва за нов модел на представителна демокрация, при който достъпът до властта е по-изравнен, отколкото при класическите изборни модели.

Моделът използва за основа случая с конституционния процес на Исландия за периода 2010-2013 г., за да докаже, че по-голямото приобщаване е както възможно, така и желателно, като се основава на статии, публикувани, наред с други, в Journal of Political Philosophy (2015) и Journal of Politics (2017).

Ландемор защитава пет институционални принципа като нормативно ядро на отворената демокрация:
  • права на овластяване (empowerment rights),  
  • обсъждане (deliberation)
  • мажоритарен принцип (the majoritarian principle)
  • открито представителство (open representation) и 
  • прозрачност (transparency)
като се аргументира, че те трябва да информират нашата ментална схема за това какво означава демокрация и да ръководят бъдещите институционални реформи.

Може ли гражданското участие да възроди демокрацията?

Много любопитна статия на Richard Youngs за пробиващите си път нови инициативи и демократични иновации за по-активно включване на гражданите.


In Europe, initiatives to increase citizen participation have made substantial progress, but there are severe difficulties to overcome if these participative forums are to address the core issues of democratic decline and contribute more significantly to its restoration.

Янгс твърди, че "...методологическото качество на много от тези инициативи за участие се подобри значително през последните години. След години на опити и грешки експертите постигнаха съгласие относно процедурите, необходими за генериране на висококачествено гражданско участие, което се върти около дълбоко и балансирано обсъждане [deliberation - бел.м.]. Такива мерки включват подбор на участници чрез произволен жребий; методологичен преход от широки дискусии за определяне на дневния ред към по-конкретни решения; включване на експерти; структуриране на обсъждането по начини, които избягват поляризационния дебат; и правене така, че публичните власти да се ангажират с резултатите от форумите за участие. 

Нарастващият брой успешни примери за участие помогна да се разсеят съмненията дали гражданите наистина искат да участват в процеса на вземане на решения или могат да участват открито със сложни политически дебати. Множество доказателства предполагат, че инициативите за участие могат ефективно да ангажират гражданите в конкретни дебати, а участниците често се сближават около договорен компромис. 

Но с увеличаването на търсенето на форуми за участие, необходимите методологически стандарти започнаха да се изплъзват. Няколко скорошни примера в Европа показват как плитки и прибързано разработени инициативи се представят като „демократично участие“, когато всъщност те не представляват напредък в какъвто и да е смисъл. Някои скорошни форуми за участие не са особено съвещателни [deliberative - б.м.]; някои от тях са напълно съвещателни, но със сравнително ограничено участие. Тъй като европейските правителства все повече се чувстват задължени да демонстрират консултации с гражданите, те ще бъдат по-изкушени да отметнат кутийката [check the box - б.м.] с еднократни конференции и други подобни. Гарантирането, че методологичните стандарти се поддържат и че участващите министерства отделят достатъчно ресурси за участие, ще изискват нова бдителност." 

Следва представянето на интересни наблюдения и размисли, както и на някои случаи от Европа. 

понеделник, 29 юли 2019 г.

Алтернатива на всичко ли е гражданското неподчинение?

DEMOCRACY IS THE PLANET’S BIGGEST ENEMY

Young people care a lot about climate change—but most of them can’t vote. Here’s how governments can adapt to accommodate them.


Под това заглавие и подзаглавие Дейвид Рънсиман, професор в Кеймбридж, предлага решение за преодоляване на част от недостатъците в сегашната представителна демокрация, в която младите не могат да гласуват.

Но се чудя дали Грета Тюрнберг има право първо да говори от името на своето поколение, камо от името на бъдещите поколения.

Ни както и да е, нека видим решенията (към тях не броим китайския недемократичен модел).

Едната алтернатива е повече съвещателна демокрация.
Втората е по-радикална пряка демокрация, което включва и гражданско неподчинение. Дали да учим младите на гражданско неподчинение е чак толкова важно и дали културата на протеста е достатъчна, за постигане на устойчива промяна? Дали протест тип "жълтите жилетки" или "Окупирай Уолстрийт" постигат нещо и преди всичко дали учат младите на нещо?

Дали гражданското неподчинение е решението?


https://foreignpolicy.com/2019/07/20/democracy-is-the-planets-biggest-enemy-climate-change/

събота, 20 юли 2019 г.

Анастасия Кавада за дигиталния активизъм

Това е сайтът на Анастасия Кавада от Университета на Уестминстър, която изследва ролята на дигиталните технологии за развитието на гражданската активност.

https://digitalprotest.net/publications/

вторник, 16 юли 2019 г.

Archon Fung: Колко хубаво би било, ако всички гласуват

Интересни мисли от Archon Fung:

https://news.harvard.edu/gazette/story/2019/07/focal-point-harvard-professor-archon-fung-wants-everyone-to-vote/

събота, 6 юли 2019 г.

За какво са добри гражданските асамблеи?

Полезна и поучителна дискусия в Department of Political Science на Юнивърсити Колидж Ландън. 


Говорители на събитието, озаглавено Citizens’ Assemblies: What are they good for?, са редица публични и/или академични фигури с отношение по темата за гражданските форуми, участващи във вземането на решения. 

Joanna Cherry, народен представител от Единбург, Шотландия. 

Lilian Greenwood, народен представител от Нотингам.

Graham Smith, професор по политика и директор на Центъра за изследване на демокрацията, Университета в Уестминстър и автор на "Демократични иновации: Проектиране на институции за гражданско участие."

Sarah Allan, ръководител на инициативата "Включи се."

Водещ: Alan Renwick,  заместник-директор на Конституционния отдел в ЮКЛ и директор на гражданската асамблея по Brexit.



Очевидно, темата за участието на гражданите става все по-важна покрай британския референдум за напускане на ЕС. Все повече граждани искат гласовете им да бъдат чути, и това се случва както на местно ниво, така и на национално. Разминаването между гласовете, предопределено от различните социални, икономически и политически ситуации на гражданите, обаче носи вълнения. Така например шотландците, гласували за оставане в ЕС, говорят за правото си на нов референдум за напускане на Великобритания като начин да останат свързани с ЕС.