В сборника "Накъде сме тръгнали?", посветен на 60-годишнината на проф.д-р Тодор Танев, е включена и моята статия "Доброто управление - изход от кризата на представителната демокрация."
Основната теза в статията е, че главна причина за кризата в съвременната представителна демокрация е загубата на връзката между граждани и управляващи. Структурите на демократичната държава (политици, партии, правителства) все по-често не отговарят на очакванията на гражданите, поради което губят легитимността си в техните очи. Доброто управление може да допринесе за промяната в тази негативна тенденция, като засили елементите на гражданското участие във вземането на решения.
Можете да прочетете статията в сайта Academia.edu.
Лекцията на Грейлинг представя накратко идеите, заложени в едноименната му книга, посветена на въпросите защо институциите на представителната демокрация изглежда не са в състояние да се противопоставят на силите, с които са предназначени да управляват, и защо това е от значение.
Първо той разглежда онези моменти в историята, когато предизвикателствата, пред които сме изправени днес, се срещнат за първи път и какви решения са намерени тогава. След това той разглежда специфични заплахи, пред които е изправена съвременната демокрация.
Някои моменти, които ми направиха впечатление (преразказани по смисъл, не буквално):
Преди повече от 23 века Платон създава много лошо име на демокрацията. Проблемът на демокрацията според него е охлокрацията (ochlocracy - власт на тълпата), термин, използван днес с пейоративно значение, за да обозначи властта на мнозинството. Хората са разделени и имат различни мнения по различни въпроси и гласувайки, формират различни мнозинства, но обикновено те са невежи и некомпетентни по повечето теми и така чрез пряката демокрация могат да доведат до анархия. Ето защо пък впоследствие често се стига до това да приветстват тираните, които налагат ред. Пример за това е Френската революция.
Проблемът с некомпетентното мнозинство е изразен в един анекдот. Стивънсън бил кандидат за президент на САЩ срещу Айзенхауер през 1952г. На едно предизборно събрание привърженик му казал: "Г-н Стивунсън, всеки мислещ човек в Америка ще гласува за Вас!" Стивънсън отговорил: "Радвам се да го чуя, но ми трябва мнозинство."
Дори Чърчил, известен с думите, че демокрацията е най-малко лошата измежду всички опитани форми на управление, е казвал, че най-силният аргумент срещу демокрацията е двеминутен разговор с обикновен избирател.
През 19 век Джон Стюарт Мил се застъпва много аргументирано за представителната демокрация. Той казва, че ние имаме право на добро правителство"" (good government). Грейлинг предлага по-скромно, че имаме право на "достатъчно добро правителство" (good enough government). Ако нямаме достатъчно добро правителство, не можем да заявим и останалите си права - на събрания, на самостоятелност, на личен живот, на свобода на изразяване, на всички граждански свободи и човешки права...
Правото на глас (voice) и правото на добро правителство трябва да се свързват едно с друго. И въпросът, който занимава Джон Лок, Монтескю и други, е какда "преведем" изразяването на правото на глас в правото на достатъчно добро правителство? Отговорът е: чрез набор от институции и практики, които ще гарантират, че съгласието, дадено от хората, е уважавано. И така се стига до представителната демокрация. Това значи:
Ние избираме свои представители и ги изпращаме във Вашингтон, в Белия дом и т.н., за да работят там от наше име. Работата на представителите е да съберат информация, да извършат дължимата проверка, да слушат аргументи, да дискутират и дебатират, да си формират преценка и да действат дпоред тази преценка и ако не харесваме това, което правят, можем да ги изритаме следващия път и да поставим на тяхно място някой, който би свършил по-добра работа за нас.
Авторите споделят докъде са достигали в търсенето на отговори на въпросите "Какво научихме за делиберативната демокрация, нейната ценност и нейните слабости?"
На конференцията на AIUTA в Братислава, продължила от 18 до 20 май тази година, изнесох доклад на тема "Превъзмогване на ейджизма чрез образование за третата възраст" - Overcoming ageism through education for the Third age.
В световен ммащаб съществува дискриминация по възрастов признак. Възрастните хора (най-често над 55г.) по-трудно си намират работа, често получават обратна връзка, че са неадекватни на времето и т.н.
След общата картина представям конкретен случай със служител на Google, който напуска, след като е системно тормозен със збележки и подигравки от по-млади колеги.
След това показвам концептуалната рамка на борбата с ейджизма - принципи за активно стареене, за правото за възрастните да се грижат за задоволяване на потребностите си, за постиганете на съзнателно и смислено съществуване през целия жизнен път.
И в този дух развивам теорията за образованието на възрастни - това, което УТВ и AIUTA правят - като средство за борба с ейджизма и овластяване на възрастите хора.
Докладът ми беше отпечатан в сборника с доклади от конференцията. Достъпен е за четене/сваляне на следните места:
И би живял добре цял дълъг хобитски живот, ако... Но тогава щеше ли да има история, която да разкажем? Същото се отнася за всеки от Вас. Ако не излезете от уютната си, топла, подредена хобитска дупка, ако не напуснете зоната на комфорт, няма да създадете историята на живота си. Нийл Доналд Уолш го е казал ясно: "Животът започва в края на зоната ти на комфорт." Да инвестирате в идентичностен капитал значи да отидете отвъд статуквото на момента, да постигнете нещо повече от нещо важно за Вас. Знам за какво говоря от личен опит - седмица след като с любимата се обяснихме в любов, заживяхме заедно и продължаваме да го правим седма година. През това време планирахме и произведохме дете и други хубави неща. Бяхме достатъчно луди да се съберем, а сега сме достатъчно луди, за да сме заедно. :)
Panta rei - всичко тече и всичко се променя
Защо всички приказки започват с "имало едно време"? Защото това значи, че каквото и да сте постигнали, дори да е "идеалното" състояние, е преходно и временно. То остава в миналото, защото условията се променят непрекъснато. Хераклит е прав: не можеш да стъпиш два пъти в един и същи поток. Необходимо е действие, за да запазите идеалното състояние, необходимо е действие, и за да промените неидеалното. Няма печеливш ход в избора да останете постоянно в хобитската дупка. Така че, дали ще работите по голяма или по малка smart-цел, тя все ще е част от Вашата история. Просто действайте!
Най-важното във всяка история
От дете чета вълшебни и приключенски приказки. Ще ви предложа шест точки, които опитът ми от приказките поставя. Имайте ги наум, когато създавате историята си:
Бъдете готови за драма - защото в историята, освен външна трудност, може да има и вътрешен конфликт. Всяка история в ядрото си съдържа конфликт, който трябва да разрешите. Излизането от зоната на комфорт е свързано конфликт - да бъде или да не бъде?
Предвидете трудностите - защото по пътя си може да срещнете различни препятствия. Може да е огнена река, баба Яга, триглава ламя, може да е какво ли не. Някакви идеи как ще ги преодолеете? Кои свои качества ще използвате?
Бъдете нащрек за съперниците си - защото искат да грабнат ръката на царкинята вместо Вас и са готови на всичко, за да Ви попречат. Така е с конкуренцията в бизнеса, така е и в личния живот. Какво могат те, с какви ресурси разполагат, какви са възможните им реакции в различни фази в историята?
Мислете за съюзниците си - защото в приказките винаги се намира някой добър помощник, който да даде на героя вълшебен дар или да се намеси в решителен момент. Затова помислете: кой как и с какво може да Ви помогне?
Очаквайте обрата - защото идва един момент, в който независимо от трудностите, героят успява да обърне посоката на движението. Както е казано: когато животът те притиска, отвърни му. Ако сте достатъчно устойчиви и настойчиви, ще надделеете.
Помнете златната ябълка - защото целта трябва да е в съзнанието Ви. Вие започвате историята си с тази цел, заради нея излизате от зоната на комфорт и тръгвате към Долната земя. Не забравяйте защо сте започнали пътешествието.
Като техника, планирането на ИК напомня по нещо като SWOT-анализ и на дърво на решенията. Но това е само от гледна точка на инструментариума. По важното е волята ни. Развиването на ИК е постоянен процес на инициация. Затова традицията сред индианците в Северна Америка е да дават нови имена на младежите едва когато са ги заслужили, и да ги променят, когато се случват важни събития в живота им. А в някои азиатски народи всеки мъж има своя песен, която създава и допълва през целия си живот. Запомнете това! Идентичността е истината, която сте сътворили в своите очи и в очите на другите.
Идентичностен кашитал на три нива - лично, бизнес, общностно
Ще Ви разкажа три истории - три инициации. Едната е история за личностно развитие, втората - за бизнес развитие, третата - за социално развитие.
Първата история е на Константин, който спря пушенето. След 15 години активно пушене той се изправил срещу утвърдения си житейски навик, срещу влиянието на приятелите - пушачи и срещу реакциите на мозъка, който често му напомнял за никотиновата си зависимост. Константин обаче си поставил по-големи цели (например да спести за фантастичен фотоапарат и да подобри здравето си), през цялото време си напомнял защо го прави, и в крайна сметка го направил. Как се променя идентичността на героя в тази история? Той е по-уверен, че може да се лиши от нещо, тествал е волята си, подобрил е функционирането на тялото си.
Втората история е на Георги Пейков от Пловдив, който произвежда терапевтични велосипеди - триколки за хора с увреждания. Стартирал е от нулата и е единственият в България, но не гледа на работата си като на доходоносен монопол. Напротив - поддържа възможно най-ниските цени и понякога дарява триколки на институции и хора в нужда. Георги е създал социално-значим бизнес, в чиято идентичност икономическите мотиви вървят ръка за ръка с човечността.
Третата история е на Маджора Картър от Южен Бронкс. Статистиката казва, че в черното гето положението е безнадеждно. Процентно отпадналите от училище деца, безработните младежи, попадналите в затвора, страдащите от дихателни заболявания и т.н. са в пъти повече от средните за страната. Там, в родния си квартал, Маджора повела кампанията Green the Ghetto и вдъхновила много доброволци да създадат истински крайречен парк, едно нормално, зелено и спокойно място за общността.
Ето как, когато се фокусирате върху развитието на идентичностния си капитал, като хора, предприемачи и социални активисти, Вие създавате истории. А отделните истории се преплитат в голямото и пълно Сказание на живота Ви, във Вашите събрани съчинения.
Заключение
Да инвестирате в идентичностния си капитал значи да се придвижвате (себе си, бизнеса си, общността си) от точка А към точка Б, от състоянието, в което сте, към състоянието, в което искате да сте. Значи още да харесвате идеята за себе си, да инвестирате в материализирането на идеята за себе си и да сте пълноценния си Аз на личностно, бизнес и/или социално ниво. И това е правилният път, или, кактоМайк Робинсказва, по-добре е да бъдете себе си, защото всички останали места са заети.
В първия брой на академичното електронно списание "Публични политики.BG" за 2016г. излезе моята статия "Университет на третата възраст - какво, защо и как трябва да се случи?"
Статията представя концепцията за "университет на третата възраст" (УТВ), зараждането и развитието на идеята през годините, различните модели УТВ по света и възможностите за развитието на подобни структури в България.
Идеята за УТВ у нас дойде от министъра на образованието и науката проф. Танев през 2015г., който желаеше да формира държавна политика за достъпно неформално образование за възрастни, като част от общоевропейските тенденции за промотиране на активното стареене и ученето през целия живот.
Може би ви е попадала една от скоршните мини-"сензации" в социалните мрежи: снимка на рокля със странния въпрос "Какъв цвят е тази рокля?"
На пръв поглед е елементарно да се отговори, но дали отговорите са еднакви?
И ако повечето казват, че цветовете са бяло и златисто, за други те са синьо и черно. За трети - трето. Защо? Защото наприемер на възприятието ни влияние оказва фонът на монитора, ако не сме отворили снимката на цял екран. Влияят цветът на стаята и осветлението. Влияе и това дали сме на открито и през кое време на денонощието. Влияе и това дали се взираме само в ролката, или опитваме да видим околните цветове и да ги съотнесем едни към други. Да не пропуснем и това, че в различните култури някои цветове имат много нюанси (някъде бях чел, че ескимосите има към десет думи за различни видове сняг...). За драматичните разминавания в преценките на хората можете да прочетете тук.
Но наред с различните възприятия на цветовете на роклята, един друг феномен около тази снимка заслужава да му обърнем внимание.
И това е фактът, че баналната делнична история с тази обикновена снимка стана световна новина за броени дни. Без в нея да са замесени Барак Обама, Световната банка, ООН, Владимир Путин, Ким Чен Ун или Ислямска държава.
Как снимката толкова бързо стана вирусна? Всичко започнало някъде през средата на февруари – точно преди сватба на Хебридските острови. Майката на булката изпратила снимка на своята дъщеря и я попитала какво мисли за роклята. Младоженците видели изображението и осъзнали, че за тях двамата то е различно. Публикували снимката във Facebook с молба приятелите им да разрешат спора. Но той не бил решен. От там снимката след стотици споделяния в рамките на ден, си проправила път до Tumblr, където я открил служител на сайта Buzzfeed. Той я публикувал в сайта, заедно с част от историята и коментарите на потребителите. Отразена от толкова популярен свят, историята мигновено се връща в социалните медии с още повече сила.
И накратко, това, за което Ви пиша:
Разпространяването на снимката и въпроса в социалните науки (и не само) се нарича мем [на англ.: meme].
Мем е "идея, поведение, стил, или употреба, които се разпространяват от човек на човек в рамките на култура". Терминът е създаден от известния биолог и еволюционист Ричард Докинс (автор на "Себичният ген" и "Делюзията Бог"). Мем е съкращение от mimeme което значи нещо имитирано, подражавано. Отнася за всякакви дейности - от четене на конкретни книги, гледане на т.нар. култови филми, следване на музикални, модни и художествени стилове и т.н.
Снимката е мем, защото бързо стана феномен, който излезе от тясната си актуална история и се споделя по различни поводи. Мем е и въпросът, който - вече преиначаван - хората задават по други поводи. Например преди ден-два във Фейсбук срещнах добро заиграване с актуално изказване на премиера да му държат... шлифера - "Какъв цвят е шлиферът на Бойко Борисов?"
Мем е също изразът "хип хопът ми е много по-добър от хип хопа ти" на Ицо Хазарта, който също стана вирусен и бързо влезе в употреба в още много различни контексти.
Всяка нова субкултура, която обикновено носи със себе си стил на обличане, маниер на поведение и нова музика и жаргон, всъщност предлага мемове. Тези модели на поведение се предават между членовете на общността, които буквално ги имитират, което е напълно несъзнателен процес, и включва не просто механично поведение, а се развива дори на ниво неврологични процеси.
