Archon Fung: Колко хубаво би било, ако всички гласуват

Интересни мисли от Archon Fung:

https://news.harvard.edu/gazette/story/2019/07/focal-point-harvard-professor-archon-fung-wants-everyone-to-vote/

Ⓠ What is one thing wrong with the world that you would change, & why?

Ⓐ If I had a magic democracy wand, I would wish for full political participation — that 100% of American adults be permitted to vote & to actually vote in every election @Arfung https://t.co/wHHqHC3PN5

— Harvard Ash Center (@HarvardAsh) July 15, 2019

За какво са добри гражданските асамблеи?

Полезна и поучителна дискусия в Department of Political Science на Юнивърсити Колидж Ландън. 

Говорители на събитието, озаглавено Citizens’ Assemblies: What are they good for?, са редица публични и/или академични фигури с отношение по темата за гражданските форуми, участващи във вземането на решения. 

Joanna Cherry, народен представител от Единбург, Шотландия. 

Lilian Greenwood, народен представител от Нотингам.

Graham Smith, професор по политика и директор на Центъра за изследване на демокрацията, Университета в Уестминстър и автор на "Демократични иновации: Проектиране на институции за гражданско участие."

Sarah Allan, ръководител на инициативата "Включи се."

Водещ: Alan Renwick,  заместник-директор на Конституционния отдел в ЮКЛ и директор на гражданската асамблея по Brexit.

Citizens' Assemblies: What are they good for? from Department of Political Science on Vimeo.

Очевидно, темата за участието на гражданите става все по-важна покрай британския референдум за напускане на ЕС. Все повече граждани искат гласовете им да бъдат чути, и това се случва както на местно ниво, така и на национално. Разминаването между гласовете, предопределено от различните социални, икономически и политически ситуации на гражданите, обаче носи вълнения. Така например шотландците, гласували за оставане в ЕС, говорят за правото си на нов референдум за напускане на Великобритания като начин да останат свързани с ЕС. 

Доброто управление - изход от кризата на представителната демокрация

В сборника "Накъде сме тръгнали?", посветен на 60-годишнината на проф.д-р Тодор Танев, е включена и моята статия "Доброто управление - изход от кризата на представителната демокрация." 

Основната теза в статията е, че главна причина за кризата в съвременната представителна демокрация е загубата на връзката между граждани и управляващи. Структурите на демократичната държава (политици, партии, правителства) все по-често не отговарят на очакванията на гражданите, поради което губят легитимността си в техните очи. Доброто управление може да допринесе за промяната в тази негативна тенденция, като засили елементите на гражданското участие във вземането на решения. 

Можете да прочетете статията в сайта Academia.edu. 

- - - - - - - - - - - - -

Добавено през 2019г.: 

Статията е налична за четене и в SlideShare:

Доброто управление - изход от кризата на представителната демокрация /// Good Governance - Exit from the Representative Democracy Crisis [in Bulgarian] from Georgi Stankov

A. C. Grayling: Democracy and Its Crisis

Една съдържателна и интересна лекцията на проф. Антъни Грейлинг пред Carnegie Council for Ethics in International Affairs. Грейлинг е професор по философия в лондонския New College of the Humanities и е считан за един от водещите интелектуалци на Великобритания в наши дни.

Лекцията на Грейлинг представя накратко идеите, заложени в едноименната му книга, посветена на въпросите защо институциите на представителната демокрация изглежда не са в състояние да се противопоставят на силите, с които са предназначени да управляват, и защо това е от значение.

Първо той разглежда онези моменти в историята, когато предизвикателствата, пред които сме изправени днес, се срещнат за първи път и какви решения са намерени тогава. След това той разглежда специфични заплахи, пред които е изправена съвременната демокрация.

Някои моменти, които ми направиха впечатление (преразказани по смисъл, не буквално): 

Преди повече от 23 века Платон създава много лошо име на демокрацията. Проблемът на демокрацията според него е охлокрацията (ochlocracy - власт на тълпата), термин, използван днес с пейоративно значение, за да обозначи властта на мнозинството. Хората са разделени и имат различни мнения по различни въпроси и гласувайки, формират различни мнозинства, но обикновено те са невежи и некомпетентни по повечето теми и така чрез пряката демокрация могат да доведат до анархия. Ето защо пък впоследствие често се стига до това да приветстват тираните, които налагат ред. Пример за това е Френската революция.

Проблемът с некомпетентното мнозинство е изразен в един анекдот. Стивънсън бил кандидат за президент на САЩ срещу Айзенхауер през 1952г. На едно предизборно събрание привърженик му казал: "Г-н Стивунсън, всеки мислещ човек в Америка ще гласува за Вас!" Стивънсън отговорил: "Радвам се да го чуя, но ми трябва мнозинство."

Дори Чърчил, известен с думите, че демокрацията е най-малко лошата измежду всички опитани форми на управление, е казвал, че най-силният аргумент срещу демокрацията е двеминутен разговор с обикновен избирател.

През 19 век Джон Стюарт Мил се застъпва много аргументирано за представителната демокрация. Той казва, че ние имаме право на добро правителство"" (good government). Грейлинг предлага по-скромно, че имаме право на "достатъчно добро правителство" (good enough government). Ако нямаме достатъчно добро правителство, не можем да заявим и останалите си права - на събрания, на самостоятелност, на личен живот, на свобода на изразяване, на всички граждански свободи и човешки права... 

Правото на глас (voice) и правото на добро правителство трябва да се свързват едно с друго. И въпросът, който занимава Джон Лок, Монтескю и други, е какда "преведем" изразяването на правото на глас в правото на достатъчно добро правителство? Отговорът е: чрез набор от институции и практики, които ще гарантират, че съгласието, дадено от хората, е уважавано. И така се стига до представителната демокрация. Това значи:

Ние избираме свои представители и ги изпращаме във Вашингтон, в Белия дом и т.н., за да работят там от наше име. Работата на представителите е да съберат информация, да извършат дължимата проверка, да слушат аргументи, да дискутират и дебатират, да си формират преценка и да действат дпоред тази преценка и ако не харесваме това, което правят, можем да ги изритаме следващия път и да поставим на тяхно място някой, който би свършил по-добра работа за нас.

12 ключови открития от делиберативната демокрация

Нова статия от лятното издание на списание Daedalus: 12 ключови открития от делиберативната демокрация.

Авторите споделят докъде са достигали в търсенето на отговори на въпросите "Какво научихме за делиберативната демокрация, нейната ценност и нейните слабости?"

УТВ като част от борбата с ейджизма

На конференцията на AIUTA в Братислава, продължила от 18 до 20 май тази година, изнесох доклад на тема "Превъзмогване на ейджизма чрез образование за третата възраст" - Overcoming ageism through education for the Third age.

Overcoming ageism through education for the Third age from Georgi Stankov

Основните ми идеи:

В световен ммащаб съществува дискриминация по възрастов признак. Възрастните хора (най-често над 55г.) по-трудно си намират работа, често получават обратна връзка, че са неадекватни на времето и т.н.

След общата картина представям конкретен случай със служител на Google, който напуска, след като е системно тормозен със збележки и подигравки от по-млади колеги.

След това показвам концептуалната рамка на борбата с ейджизма - принципи за активно стареене, за правото за възрастните да се грижат за задоволяване на потребностите си, за постиганете на съзнателно и смислено съществуване през целия жизнен път.

И в този дух развивам теорията за образованието на възрастни - това, което УТВ и AIUTA правят - като средство за борба с ейджизма и овластяване на възрастите хора.

Докладът ми беше отпечатан в сборника с доклади от конференцията. Достъпен е за четене/сваляне на следните места:

• Academia.edu; 
• Researchgate.net; 
• Slideshare.net. 

Overcoming ageism through education for the third age (2017) from Georgi Stankov

Развитието на Идентичностен капитал - също като приказка

В една дупка в земята живееше хобит... 

И би живял добре цял дълъг хобитски живот, ако... Но тогава щеше ли да има история, която да разкажем? Същото се отнася за всеки от Вас. Ако не излезете от уютната си, топла, подредена хобитска дупка, ако не напуснете зоната на комфорт, няма да създадете историята на живота си. Нийл Доналд Уолш го е казал ясно: "Животът започва в края на зоната ти на комфорт." Да инвестирате в идентичностен капитал значи да отидете отвъд статуквото на момента, да постигнете нещо повече от нещо важно за Вас. Знам за какво говоря от личен опит - седмица след като с любимата се обяснихме в любов, заживяхме заедно и продължаваме да го правим седма година. През това време планирахме и произведохме дете и други хубави неща. Бяхме достатъчно луди да се съберем, а сега сме достатъчно луди, за да сме заедно. :)

Panta rei - всичко тече и всичко се променя

Защо всички приказки започват с "имало едно време"? Защото това значи, че каквото и да сте постигнали, дори да е "идеалното" състояние, е преходно и временно. То остава в миналото, защото условията се променят непрекъснато. Хераклит е прав: не можеш да стъпиш два пъти в един и същи поток. Необходимо е действие, за да запазите идеалното състояние, необходимо е действие, и за да промените неидеалното. Няма печеливш ход в избора да останете постоянно в хобитската дупка. Така че, дали ще работите по голяма или по малка smart-цел, тя все ще е част от Вашата история. Просто действайте! 

Най-важното във всяка история 

От дете чета вълшебни и приключенски приказки. Ще ви предложа шест точки, които опитът ми от приказките поставя. Имайте ги наум, когато създавате историята си:

• Бъдете готови за драма - защото в историята, освен външна трудност, може да има и вътрешен конфликт. Всяка история в ядрото си съдържа конфликт, който трябва да разрешите. Излизането от зоната на комфорт е свързано конфликт - да бъде или да не бъде? 

• Предвидете трудностите - защото по пътя си може да срещнете различни препятствия. Може да е огнена река, баба Яга, триглава ламя, може да е какво ли не. Някакви идеи как ще ги преодолеете? Кои свои качества ще използвате? 

• Бъдете нащрек за съперниците си - защото искат да грабнат ръката на царкинята вместо Вас и са готови на всичко, за да Ви попречат. Така е с конкуренцията в бизнеса, така е и в личния живот. Какво могат те, с какви ресурси разполагат, какви са възможните им реакции в различни фази в историята? 

• Мислете за съюзниците си - защото в приказките винаги се намира някой добър помощник, който да даде на героя вълшебен дар или да се намеси в решителен момент. Затова помислете: кой как и с какво може да Ви помогне? 

• Очаквайте обрата - защото идва един момент, в който независимо от трудностите, героят успява да обърне посоката на движението. Както е казано: когато животът те притиска, отвърни му. Ако сте достатъчно устойчиви и настойчиви, ще надделеете. 

• Помнете златната ябълка - защото целта трябва да е в съзнанието Ви. Вие започвате историята си с тази цел, заради нея излизате от зоната на комфорт и тръгвате към Долната земя. Не забравяйте защо сте започнали пътешествието. 

Като техника, планирането на ИК напомня по нещо като SWOT-анализ и на дърво на решенията. Но това е само от гледна точка на инструментариума. По важното е волята ни. Развиването на ИК е постоянен процес на инициация. Затова традицията сред индианците в Северна Америка е да дават нови имена на младежите едва когато са ги заслужили, и да ги променят, когато се случват важни събития в живота им. А в някои азиатски народи всеки мъж има своя песен, която създава и допълва през целия си живот. Запомнете това! Идентичността е истината, която сте сътворили в своите очи и в очите на другите.

Идентичностен кашитал на три нива - лично, бизнес, общностно

Ще Ви разкажа три истории - три инициации. Едната е история за личностно развитие, втората - за бизнес развитие, третата - за социално развитие. 

Първата история е на Константин, който спря пушенето. След 15 години активно пушене той се изправил срещу утвърдения си житейски навик, срещу влиянието на приятелите - пушачи и срещу реакциите на мозъка, който често му напомнял за никотиновата си зависимост. Константин обаче си поставил по-големи цели (например да спести за фантастичен фотоапарат и да подобри здравето си), през цялото време си напомнял защо го прави, и в крайна сметка го направил. Как се променя идентичността на героя в тази история? Той е по-уверен, че може да се лиши от нещо, тествал е волята си, подобрил е функционирането на тялото си. 

Втората история е на Георги Пейков от Пловдив, който произвежда терапевтични велосипеди - триколки за хора с увреждания. Стартирал е от нулата и е единственият в България, но не гледа на работата си като на доходоносен монопол. Напротив - поддържа възможно най-ниските цени и понякога дарява триколки на институции и хора в нужда. Георги е създал социално-значим бизнес, в чиято идентичност икономическите мотиви вървят ръка за ръка с човечността.  

Третата история е на Маджора Картър от Южен Бронкс. Статистиката казва, че в черното гето положението е безнадеждно. Процентно отпадналите от училище деца, безработните младежи, попадналите в затвора, страдащите от дихателни заболявания и т.н. са в пъти повече от средните за страната. Там, в родния си квартал, Маджора повела кампанията Green the Ghetto и вдъхновила много доброволци да създадат истински крайречен парк, едно нормално, зелено и спокойно място за общността.

Ето как, когато се фокусирате върху развитието на идентичностния си капитал, като хора, предприемачи и социални активисти, Вие създавате истории. А отделните истории се преплитат в голямото и пълно Сказание на живота Ви, във Вашите събрани съчинения.

Заключение

Да инвестирате в идентичностния си капитал значи да се придвижвате (себе си, бизнеса си, общността си) от точка А към точка Б, от състоянието, в което сте, към състоянието, в което искате да сте. Значи още да харесвате идеята за себе си, да инвестирате в материализирането на идеята за себе си и да сте пълноценния си Аз на личностно, бизнес и/или социално ниво. И това е правилният път, или, както Майк Робинс казва, по-добре е да бъдете себе си, защото всички останали места са заети.