Това е сайтът на Анастасия Кавада от Университета на Уестминстър, която изследва ролята на дигиталните технологии за развитието на гражданската активност.
https://digitalprotest.net/publications/
събота, 20 юли 2019 г.
вторник, 16 юли 2019 г.
Archon Fung: Колко хубаво би било, ако всички гласуват
Интересни мисли от Archon Fung:
https://news.harvard.edu/gazette/story/2019/07/focal-point-harvard-professor-archon-fung-wants-everyone-to-vote/
https://news.harvard.edu/gazette/story/2019/07/focal-point-harvard-professor-archon-fung-wants-everyone-to-vote/
Ⓠ What is one thing wrong with the world that you would change, & why?— Harvard Ash Center (@HarvardAsh) July 15, 2019
Ⓐ If I had a magic democracy wand, I would wish for full political participation — that 100% of American adults be permitted to vote & to actually vote in every election @Arfung https://t.co/wHHqHC3PN5
събота, 6 юли 2019 г.
За какво са добри гражданските асамблеи?
Полезна и поучителна дискусия в Department of Political Science на Юнивърсити Колидж Ландън.
Говорители на събитието, озаглавено Citizens’ Assemblies: What are they good for?, са редица публични и/или академични фигури с отношение по темата за гражданските форуми, участващи във вземането на решения.
Joanna Cherry, народен представител от Единбург, Шотландия.
Lilian Greenwood, народен представител от Нотингам.
Graham Smith, професор по политика и директор на Центъра за изследване на демокрацията, Университета в Уестминстър и автор на "Демократични иновации: Проектиране на институции за гражданско участие."
Sarah Allan, ръководител на инициативата "Включи се."
Водещ: Alan Renwick, заместник-директор на Конституционния отдел в ЮКЛ и директор на гражданската асамблея по Brexit.
Очевидно, темата за участието на гражданите става все по-важна покрай британския референдум за напускане на ЕС. Все повече граждани искат гласовете им да бъдат чути, и това се случва както на местно ниво, така и на национално. Разминаването между гласовете, предопределено от различните социални, икономически и политически ситуации на гражданите, обаче носи вълнения. Така например шотландците, гласували за оставане в ЕС, говорят за правото си на нов референдум за напускане на Великобритания като начин да останат свързани с ЕС.
сряда, 7 ноември 2018 г.
Доброто управление - изход от кризата на представителната демокрация
Основната теза в статията е, че главна причина за кризата в съвременната представителна демокрация е загубата на връзката между граждани и управляващи. Структурите на демократичната държава (политици, партии, правителства) все по-често не отговарят на очакванията на гражданите, поради което губят легитимността си в техните очи. Доброто управление може да допринесе за промяната в тази негативна тенденция, като засили елементите на гражданското участие във вземането на решения.
Можете да прочетете статията в сайта Academia.edu.
- - - - - - - - - - - - -
Добавено през 2019г.:
Статията е налична за четене и в SlideShare:
петък, 3 ноември 2017 г.
A. C. Grayling: Democracy and Its Crisis
Една съдържателна и интересна лекцията на проф. Антъни Грейлинг пред Carnegie Council for Ethics in International Affairs. Грейлинг е професор по философия в лондонския New College of the Humanities и е считан за един от водещите интелектуалци на Великобритания в наши дни.
Лекцията на Грейлинг представя накратко идеите, заложени в едноименната му книга, посветена на въпросите защо институциите на представителната демокрация изглежда не са в състояние да се противопоставят на силите, с които са предназначени да управляват, и защо това е от значение.
Първо той разглежда онези моменти в историята, когато предизвикателствата, пред които сме изправени днес, се срещнат за първи път и какви решения са намерени тогава. След това той разглежда специфични заплахи, пред които е изправена съвременната демокрация.
Някои моменти, които ми направиха впечатление (преразказани по смисъл, не буквално):
Преди повече от 23 века Платон създава много лошо име на демокрацията. Проблемът на демокрацията според него е охлокрацията (ochlocracy - власт на тълпата), термин, използван днес с пейоративно значение, за да обозначи властта на мнозинството. Хората са разделени и имат различни мнения по различни въпроси и гласувайки, формират различни мнозинства, но обикновено те са невежи и некомпетентни по повечето теми и така чрез пряката демокрация могат да доведат до анархия. Ето защо пък впоследствие често се стига до това да приветстват тираните, които налагат ред. Пример за това е Френската революция.
Проблемът с некомпетентното мнозинство е изразен в един анекдот. Стивънсън бил кандидат за президент на САЩ срещу Айзенхауер през 1952г. На едно предизборно събрание привърженик му казал: "Г-н Стивунсън, всеки мислещ човек в Америка ще гласува за Вас!" Стивънсън отговорил: "Радвам се да го чуя, но ми трябва мнозинство."
Дори Чърчил, известен с думите, че демокрацията е най-малко лошата измежду всички опитани форми на управление, е казвал, че най-силният аргумент срещу демокрацията е двеминутен разговор с обикновен избирател.
През 19 век Джон Стюарт Мил се застъпва много аргументирано за представителната демокрация. Той казва, че ние имаме право на добро правителство"" (good government). Грейлинг предлага по-скромно, че имаме право на "достатъчно добро правителство" (good enough government). Ако нямаме достатъчно добро правителство, не можем да заявим и останалите си права - на събрания, на самостоятелност, на личен живот, на свобода на изразяване, на всички граждански свободи и човешки права...
Правото на глас (voice) и правото на добро правителство трябва да се свързват едно с друго. И въпросът, който занимава Джон Лок, Монтескю и други, е какда "преведем" изразяването на правото на глас в правото на достатъчно добро правителство? Отговорът е: чрез набор от институции и практики, които ще гарантират, че съгласието, дадено от хората, е уважавано. И така се стига до представителната демокрация. Това значи:
Ние избираме свои представители и ги изпращаме във Вашингтон, в Белия дом и т.н., за да работят там от наше име. Работата на представителите е да съберат информация, да извършат дължимата проверка, да слушат аргументи, да дискутират и дебатират, да си формират преценка и да действат дпоред тази преценка и ако не харесваме това, което правят, можем да ги изритаме следващия път и да поставим на тяхно място някой, който би свършил по-добра работа за нас.
Някои моменти, които ми направиха впечатление (преразказани по смисъл, не буквално):
Преди повече от 23 века Платон създава много лошо име на демокрацията. Проблемът на демокрацията според него е охлокрацията (ochlocracy - власт на тълпата), термин, използван днес с пейоративно значение, за да обозначи властта на мнозинството. Хората са разделени и имат различни мнения по различни въпроси и гласувайки, формират различни мнозинства, но обикновено те са невежи и некомпетентни по повечето теми и така чрез пряката демокрация могат да доведат до анархия. Ето защо пък впоследствие често се стига до това да приветстват тираните, които налагат ред. Пример за това е Френската революция.
Проблемът с некомпетентното мнозинство е изразен в един анекдот. Стивънсън бил кандидат за президент на САЩ срещу Айзенхауер през 1952г. На едно предизборно събрание привърженик му казал: "Г-н Стивунсън, всеки мислещ човек в Америка ще гласува за Вас!" Стивънсън отговорил: "Радвам се да го чуя, но ми трябва мнозинство."
Дори Чърчил, известен с думите, че демокрацията е най-малко лошата измежду всички опитани форми на управление, е казвал, че най-силният аргумент срещу демокрацията е двеминутен разговор с обикновен избирател.
През 19 век Джон Стюарт Мил се застъпва много аргументирано за представителната демокрация. Той казва, че ние имаме право на добро правителство"" (good government). Грейлинг предлага по-скромно, че имаме право на "достатъчно добро правителство" (good enough government). Ако нямаме достатъчно добро правителство, не можем да заявим и останалите си права - на събрания, на самостоятелност, на личен живот, на свобода на изразяване, на всички граждански свободи и човешки права...
Правото на глас (voice) и правото на добро правителство трябва да се свързват едно с друго. И въпросът, който занимава Джон Лок, Монтескю и други, е какда "преведем" изразяването на правото на глас в правото на достатъчно добро правителство? Отговорът е: чрез набор от институции и практики, които ще гарантират, че съгласието, дадено от хората, е уважавано. И така се стига до представителната демокрация. Това значи:
Ние избираме свои представители и ги изпращаме във Вашингтон, в Белия дом и т.н., за да работят там от наше име. Работата на представителите е да съберат информация, да извършат дължимата проверка, да слушат аргументи, да дискутират и дебатират, да си формират преценка и да действат дпоред тази преценка и ако не харесваме това, което правят, можем да ги изритаме следващия път и да поставим на тяхно място някой, който би свършил по-добра работа за нас.
понеделник, 9 октомври 2017 г.
12 ключови открития от делиберативната демокрация
Нова статия от лятното издание на списание Daedalus: 12 ключови открития от делиберативната демокрация.
Авторите споделят докъде са достигали в търсенето на отговори на въпросите "Какво научихме за делиберативната демокрация, нейната ценност и нейните слабости?"
сряда, 31 май 2017 г.
УТВ като част от борбата с ейджизма
На конференцията на AIUTA в Братислава, продължила от 18 до 20 май тази година, изнесох доклад на тема "Превъзмогване на ейджизма чрез образование за третата възраст" - Overcoming ageism through education for the Third age.
Основните ми идеи:
В световен ммащаб съществува дискриминация по възрастов признак. Възрастните хора (най-често над 55г.) по-трудно си намират работа, често получават обратна връзка, че са неадекватни на времето и т.н.
След общата картина представям конкретен случай със служител на Google, който напуска, след като е системно тормозен със збележки и подигравки от по-млади колеги.
След това показвам концептуалната рамка на борбата с ейджизма - принципи за активно стареене, за правото за възрастните да се грижат за задоволяване на потребностите си, за постиганете на съзнателно и смислено съществуване през целия жизнен път.
И в този дух развивам теорията за образованието на възрастни - това, което УТВ и AIUTA правят - като средство за борба с ейджизма и овластяване на възрастите хора.
Докладът ми беше отпечатан в сборника с доклади от конференцията. Достъпен е за четене/сваляне на следните места:
Абонамент за:
Публикации (Atom)