Какъв цвят е тази рокля?

Може би ви е попадала една от скоршните мини-"сензации" в социалните мрежи: снимка на рокля със странния въпрос "Какъв цвят е тази рокля?"

На пръв поглед е елементарно да се отговори, но дали отговорите са еднакви?

И ако повечето казват, че цветовете са бяло и златисто, за други те са синьо и черно. За трети - трето.  Защо? Защото наприемер на възприятието ни влияние оказва фонът на монитора, ако не сме отворили снимката на цял екран. Влияят цветът на стаята и осветлението. Влияе и това дали сме на открито и през кое време на денонощието. Влияе и това дали се взираме само в ролката, или опитваме да видим околните цветове и да ги съотнесем едни към други. Да не пропуснем и това, че в различните култури някои цветове имат много нюанси (някъде бях чел, че ескимосите има към десет думи за различни видове сняг...). За драматичните разминавания в преценките на хората можете да прочетете тук. 

Но наред с различните възприятия на цветовете на роклята, един друг феномен около тази снимка заслужава да му обърнем внимание. 

И това е фактът, че баналната делнична история с тази обикновена снимка стана световна новина за броени дни. Без в нея да са замесени Барак Обама, Световната банка, ООН, Владимир Путин, Ким Чен Ун или Ислямска държава. 

Как снимката толкова бързо стана вирусна? Всичко започнало някъде през средата на февруари – точно преди сватба на Хебридските острови. Майката на булката изпратила снимка на своята дъщеря и я попитала какво мисли за роклята. Младоженците видели изображението и осъзнали, че за тях двамата то е различно. Публикували снимката във Facebook с молба приятелите им да разрешат спора. Но той не бил решен. От там снимката след стотици споделяния в рамките на ден, си проправила път до Tumblr, където я открил служител на сайта Buzzfeed. Той я публикувал в сайта, заедно с част от историята и коментарите на потребителите. Отразена от толкова популярен свят, историята мигновено се връща в социалните медии с още повече сила. 

И накратко, това, за което Ви пиша: 

Разпространяването на снимката и въпроса в социалните науки (и не само) се нарича мем [на англ.: meme]. 

Мем е "идея, поведение, стил, или употреба, които се разпространяват от човек на човек в рамките на култура". Терминът е създаден от известния биолог и еволюционист Ричард Докинс (автор на "Себичният ген" и "Делюзията Бог"). Мем е съкращение от mimeme което значи нещо имитирано, подражавано. Отнася за всякакви дейности - от четене на конкретни книги, гледане на т.нар. култови филми, следване на музикални, модни и художествени стилове и т.н.

Снимката е мем, защото бързо стана феномен, който излезе от тясната си актуална история и се споделя по различни поводи. Мем е и въпросът, който - вече преиначаван - хората задават по други поводи. Например преди ден-два във Фейсбук срещнах добро заиграване с актуално изказване на премиера да му държат... шлифера - "Какъв цвят е шлиферът на Бойко Борисов?" 

Мем е също изразът "хип хопът ми е много по-добър от хип хопа ти" на Ицо Хазарта, който също стана вирусен и бързо влезе в употреба в още много различни контексти. 

Всяка нова субкултура, която обикновено носи със себе си стил на обличане, маниер на поведение и нова музика и жаргон, всъщност предлага мемове. Тези модели на поведение се предават между членовете на общността, които буквално ги имитират, което е напълно несъзнателен процес, и включва не просто механично поведение, а се развива дори на ниво неврологични процеси. 

(Въз)Действайте със SMART-цели

Преди време с познат разговаряхме за ИК (идентичностния капитал). Как ти звучи, попитах го. Отговори ми: 

Звучи ми като шанс да крачат по-щастливи хора по улиците. 

В предишния текст представих първия етап в развитието на Идентичностния капитал: да откриете какво формира Вашата идентичност и Ви прави това, което сте. Открили сте какво цените в себе си и какво ще Ви помогне да сте това, което искате да бъдете. Но много добри идеи никога не се превръщат в реалност. Идеята да крачиш щастлив е различна от постигането на щастието.

Как да превърнете идеята в действие? За това ще поговорим сега, а текстът тук е оперативен, техничарски. Няма да говорим за екзистенциалност, а за технология. Необходим е план. Първото действие за реализирането на идеята е нейното планиране!

Ползата от SMART-целите

Нито е магия, нито е панацея - използването на SMART-цели е просто добър инструмент за планиране и организиране на действията ни. SMART е абревиатура от пет думи - пет критерия за оценка на плана. Когато си поставяте цели, мислете дали отговарят на 5-те критерия. Хубавото е, че този модел е добър както за дългосрочни, така и за краткосрочни цели!

S е за Specific - целта Ви трябва да е конкретна и да отговаря на въпроса "Какво искам да постигна?" Например в "Едноминутният мениджър" Бланчард и Джонсън говорят за едноминутни цели - ясно поставени и разбираеми цели, описани в максимум 250 думи (за да можем да ги прочетем за една минута).

M е за Measurable - целта Ви трябва да е измерима - да има ясен индикатор за това, че е постигната и че сте променили нещата в желаната от Вас посока. Въпросът е "По какво ще проличи, че целта е изпълнена?" Кои стъпки трябва да преминете, за да постигнете резултат? Бланчард и Джонсън подчертават, че най-важният мотив за хората е да виждат резултата от дейността им.

A е за Attainable (или Achievable) - целта Ви трябва да е постижима, да е по силите Ви, да имате уменията, знанията, средствата и времето за изпълнението й. На това ниво търсите отговор на въпросите "Как?" и "Колко?" и оценявате дали разполагате с необходимите ресурси.

R е за Realistic - целта трябва да е реалистична. Тя може да е постижима по принцип, но дали наистина си струва цената (времето, усилията и т.н.)? На това ниво се запитайте "Доколко е реалистично?" Не се стремете към Пирови победи, само защото са победи! Някои казват, че R е също за Relevant - дали целта се съотнася към по-големите ни цели, мисия, актуално състояние и т.н.

T е за Time-framed - целта трябва да е ясно очертана във времето - една седмица, един месец, два месеца. Въпросът тук е "Кога?" Когато започвате да развивате своя ИК, е добре smart-целите да не се простират далеч във времето. Представете си ги като малки стъпки по дългия път, които ще Ви дадат увереност, че се справяте и че имате нещо постигнато зад гърба си.

Смарт целите на Мат Кътс 

+Matt Cutts от Google се е научил да прави точно това: поставя си 30-дневни smart-цели. Неговите 30-дневни предизвикателства са конкретни, измерими като резултат, постижими, отговаряли са на капацитета и целите му, и са били ясно рамкирани в относително кратък времеви период.

Интересно е да видим как г-н Кътс оценява опита си. Той твърди, че животът му се е изпълнил с повече незабравими моменти. Самочувствието му се повишило. Станал още по-отворен към нов опит. Закалил волята си. Това е възможно и за Вас, стига да изберете цел, която отговаря на ценностите, духовните Ви търсения, основните принципи, на които искате да градите своя живот.

Заключение и преход 

Първият текст от поредицата за Идентичностния капитал беше по-романтичен и мечтателски. Този тук е по-сух и железобетонно сив. Защо го има?

1. За да напомни, че Идентичностният капитал се развива чрез действие. Може да действате спонтанно и да имате изключителни постижения, но един план винаги помага, защото дава структура и яснота. А и както се казва, добрата джаз импровизация става, когато първо си научил стандартите и ги свириш добре. 
2. За да служи като компас. Понякога може да има моменти, в които да се демотивирате, розовите очила да помътнеят и да Ви стане малко по-сиво, уморено и скучно. Важно да не се отказвате (освен ако няма някакви големи промени в житейските Ви обстоятелства, които Ви възпрепятстват). Откажете ли се по средата, ще приличате на човека, който хем ял сол, хем ял бой, и накрая си платил. ;) 
3. За да утвърди, че само действието създава историята ни. Ако Мат Кътс го прави и го разказва в TED, какво може да Ви попречи да го направите? Да - в крайна сметка идентичността е не е кухи думи - тя е дела, идентичността е историите, които споделяме. 

Следващият текст от поредицата ще е за идентичностния капитал като разказвачество. А вие какви истории имате за споделяне? 

Въведение в идентичностния капитал

Преди няколко години колегата психолог Мег Джей първа използва израза identity capital, обръщайки се към младите хора с препоръка какво да правят през 20-те си години. Вземете някакъв идентичностен капитал, каза тя.

По-долу ще научите какво е идентичност, какво е идентичностен капитал, и как да развиете идентичностен капитал.

Какво е идентичност?

Идентичността е отговора на въпроса "Кой съм аз?" Ние сме многопластови същества, затова и идентичността е съвкупност от всички наши роли, интереси, действия и мотиви.

Идентичността е комбинация от нашите социални роли в различни ситуации. Можем да сме деца на родителите си, но и родители на децата си, гаджета в дискотека или съперници за гадже, колеги, съседи, протестиращи граждани, войници, спътници във влак и т.н. и всяка роля си има репертоари и правила, които изпълняваме. Понякога изпълняваме няколко роли едновременно или превключваме от една в груга. От някои свои роли сме удовлетворени, от други - не.

Като тийнейджъри преминаваме през време, наречено от Ерик Ериксън криза на идентичността. Кризата се решава с намиране на отговора на въпроса "Кой съм аз и за какво се боря?" от младия човек. Понякога обаче, като по-възрастни, се налага да преосмислим отговора, или да оценим до колко животът ни следва дадения отговор.

Какво е идентичностен капитал?

Идентичностен капитал значи да инвестираш в себе си, да добавиш стойност към това, което си и което искаш да развиеш на по-високо ниво. Ключовото е думата идентичност - за разлика от другите капитали и инвестиции, тук целта не е да трупаме финансови печалби, нито даже да развиваме знания и умения, необходими на пазара на труда, например, а да правим неща, пряко свързани с вътрешния ни Аз - с ценностите, които ни оформят като Аз.

Защо е важно да развивате идентичностен капитал?

Причините са две: личното щастие (първична) и отношенията с хората (вторична).

1. Личното щастие. В психологията официално го наричаме субективно благополучие и е свързано с изживяването на позитивни усещания от нещата, които правим. Щастливи сме, когато се занимаваме с неща, които ни носят дълбоко вътрешно удовлетворение и отговарят на дълбоките ни вярвания. Щастливи сме, когато учим интересни неща и прилагаме наученото в живота си.

В Moving Pictures Тери Пратчет пише за таланта и призванието:

Знаеш ли коя е най-голямата трагедия в целия свят?’ каза Джинджър, без да му обръща ни най-малко внимание. ‘Това са всички хора, които никога няма да открият какво наистина искат да правят или в какво са наистина добри. Това са всички синове, които стават ковачи, защото бащите им са били ковачи. Това са всички хора, които биха могли да бъдат наистина фантастични флейтисти, но които остаряват и умират, без изобщо да са видели музикален инструмент, така че стават лоши орачи. Това са всички хора с таланти, които никога няма да открият. Може би не са били родени в момент, когато е било възможно да ги открият.’

Получаваш само един шанс, каза тя. Ще живееш може би седемдесет години, и ако си късметлия, получаваш един шанс. Помисли за всички родени скиори, които са се родили в пустини. Помисли за всички гениални ковачи, родени стотици години преди някой да е изобретил коня. За всички умения, които никога не са използвани. За всички пропилени шансове.

А това ми напомня за Уилям Тачър от "Като рицарите" - бедното момче, което се осмели да промени съдбата си. На професионален език можем да кажем, че Уилям разви идентичностния си капитал.

В измерението на личното щастие стои и теорията на Маслоу за йерархията на потребностите. Изграждането на идентичностен капитал кореспондира с най-възвишената и духовна, но същевременно естествена и простичка наша потребност: да се самоусъвършенстваме. Точната дума, използвана от Маслоу, е самоактуализация. 

2. Стигам до втората причина за развитие на идентичностния капитал: връзките с хората. Вижте например бизнеса. В бизнеса все повече ценим личността отвъд професионалната й роля, компетенции и специфичен опит в тясна област. Все повече се интересуваме от човека в цялост, от нещата, които прави извън работата си и от неговите мотиви да ги прави. Повече са и експертите, и компаниите, които търсят непрофесионалния профил на кандидата. А расте и обратната тенденция - компаниите се стремят към идентичност отвъд качеството на стоките и услугите, които предлагат. Корпоративният имидж придобива все по-човешки вид и създаването на корпоративна идентичност е де факто изграждане на идентичностен капитал. И все повече компании търсят служители и партньори, които развиват тази страна на личността си. Затова identity capital development в един момент може да се окаже и инвестиция в кариерното Ви развитие.

Как да развиете идентичностния си капитал?

Мег Джей пише за младите между 20 и 30, защото работи предимно с хора в тази възраст и в криза на идентичността. Но идеята й е приложима във всички възрасти. Нещо повече, за хора в средна възраст, развиването на идентичностния капитал може да се превърне буквално в екзистенциално спасение. Възможностите са неизброими: от нареждане на кубчето на Рубик, през включване в читателски клуб, до започване на нов бизнес. Важното е да отговарят на по-големите въпроси: Кой съм аз? Кое ме прави такъв?

В моята практика изследваме тези неща, които според човека го правят това, което е и което иска да бъде. След това мислим за дейности, които биха донесли повече съдържание във формата. Мечтаеш за световен мир? Добре, а какво си направил досега? А какво можеш да направиш?

Нека да помислим за Вас в перспектива: какво искате да постигнете и да оставите след себе си във важните за Вас социални роли. А какви нови социални роли бихте могли да имате? А какви ще са възможните последствия от изборите, които правите?

Така направи Светла, която реши да напусне стабилната си работа си в уважавана организация и се отдаде на призванието си, макар че бъдещето става неясно и несигурно. Но Светла разбира, че перфектните условия може би никога няма да дойдат. Колко още трябва да чака, за да се впусне във важната й тема за защита на човешките права? Трябва ли да чака да се пенсионира? Или да спечели джакпота на тотото? Тя разбира, че настоящата ситуация не отговаря на потребностите й и затова решава да я промени.

Заключение

Инвестирането в идентичностния капитал значи да развивате тези елементи от личността си, които Ви дават идентичността, към която се стремите сега и в бъдеще. То значи да сте проактивни, се самоактуализирате, да се усъвършенствате и така да сте по-щастливи във всекидневието си.

Прекомерният позитивизъм би извикал: "Ще успееш! Давай!!! Само напред и нагоре!" Скептичният негативизъм би процедил: "Няма как да стане... международното положение пречи." Реалистичният подход, основан на вярата ми във взаимовръзката между щастието и психичното здраве, казва така: "Доколкото обстоятелствата го позволяват и имате възможност - започнете!"

Изследвайте за какво мечтаете, какво обичате да правите, кои са талантите ви, кое е вашето призвание и на какви каузи искате да отдадете живота си. И след това си позволете удоволствието да ги осъществите. По думите на Артър Аш:

Започнете от там, където сте. Използвайте това, което имате. Правете това, което можете.