Трите нива на лидерството

Според Джеймс Скаулър лидерството има три нива: публично, частно и лично.

Той ги представлява схематично като три кръга един в друг. 

Първите две нива - публично и частно лидерство - са "външни": те засягат взаимоотношенията и взаимодействията между лидера и обкръжаващата го среда. Външните нива се отнасят към поведенческите репертоари на лидера спрямо другите. Вътрешното ниво - т.е. личното ниво - се отнася към лидерското присъствие, ноу-хау, умения, вярвания, емоции и несъзнателни навици. 

Всяко ниво на лидерството има собствена функция, с други думи: отговаря на конкретни задачи. 

Публичното лидерство: 

Какво правим, за да въздействаме на група хора?

• Създаване на визия, запазване на фокуса. 
• Организиране, планиране, овластяване на другите. 
• Генериране на идеи, решаване на проблеми, вземане на решения. 
• Формиране на стандарти за изпълнение. 
• Изграждане на екип и поддържане на екипен дух. 

Защо: защото има значение да се определят общите условия, начертание и модели на действие.

Частното лидерство:

Как да работим с един човек от екипа?

• Индивидуална цел и задача (например оценяване, подбор, поддържане на дисциплина). 
• Индивидуално изграждане и поддържане (например признаване на нарастващия талант). 

Защо: защото екипите са съставени от индивиди, които са различни по своите амбиции, увереност, мотивация, умения, опит, психологически профил и ценности.

Личното лидерство: 

Как да развиваме себе си?

• техническо ноу-хау и умения; 
• правилно отношение към другите хора; 
• психологическо самоусъвършенстване. 

Защо: защото самоусъвършенстването е ключът към израстването на лидерa, изграждането на отношения на доверие с последователите и развиването на поведенческа гъвкавост при постоянно променящите се външни обстоятелства, при което той остава винаги свръзан с основните си ценности (тоест, остава винаги автентичен).

 

- - - - - - - - - 

Идеите на Скаулър са изложени подробно в "The Three Levels of Leadership: How to Develop Your Leadership Presence, Knowhow and Skill" (James Scouller, 2011).

Междукултурните различия според Хеерт Хофстеде

За да въздействаме на хората, е необходимо да познаваме културата на обществото, в което съществуваме.

В това отношение много полезна може да бъде теорията на Хеерт Хофстеде - холандски учен, признат като най-големия авторитет в изследването на културите и на междукултурните различия.  

Хофстеде е холандски социален психолог, роден през 1928г. Изследванията му за междукултурните различия са основополагащи за цялата дисциплина. Докато работи за IBM, през 1968г. и 1978г. Хофстеде предприема мащабно проучване на трудовите ценности в 53 страни, където компанията има офиси, включващо около 116 000 служители. Тогава той забелязва, че има корелация в отговорите по някои айтеми от въпроснците. Чрез изследване на корелациите и използване на факторен анализ, той открил независимите  измерения на културите.

Теорията на Хофстеде постоянно се развива, но можем да кажем, че окончателно изкристализира през 1980г., когато въвежда първите четири измерения на културата. Днес измеренията на културата в теорията на Хофстеде са шест:

I. Индивидуализъм срещу колективизъм  

Колективистични култури Индивидуалистични култури Разширени семейства и групи: даващи подкрепа, изискващи в замяна вярност. Нуклеарни семейства, без  интензивни отношения с рода и роднините. Грижа за своите, по-често има безразличие към Другите, “външните”. Грижа за всички, готовност да се помогне и на човек извън групата. Който не спазва правилата на общността, ще бъде отлъчен от нея. Всеки е свободен сам да избира и да  взема решения за живота си. Децата се учат на “ние”-мислене. Децата се учат на “аз”-мислене. Различни правила за “нас” и “тях”. Еднакви правила за всички. Поощряват се избягването на конфликти поддържането на хармонията в общността. Поощряват се изграждането на собствено мнение и откритото му изразяване. Булките трябва да са по-млади,  работливи, послушни и непорочни; младоженците трябва да са по-големи. Няма предопределени критерии за избора на брачен партньор; въпрос на личен избор е. Грешките водят до срам пред групата и до “с какви очи ще гледам хората?”. Грешките  водят до вина и загуба на самоуважение пред   самия себе си. Хората са по-интровертни. Хората са по-екстравертни.

Колективистични култури: Чили, Тайланд, Бангладеш, Китай, Виетнам, Сингапур, Южна Коре, Тайван, Коста Рика, островите Трининад и Тобаго, Пакистан, Индонезия, Кулумбия, Перу, венецуела, Панама, Гватемала, Еквадор
Умерено колективистични: Ямайка, Иран, Русия, Бразилия, Румъния, Филипините, Португалия, Турция, Малайзия, Чили, Гърция, Хонг Конг, Уругвай, Хърватско, Мексико, Сърбия, Арабските страни  

По средата: Испания, Индия, Аржентина, Словакия, Израел, Япония

Умерено индивидуалистични: Южна Африка, Финландия, Литва, Естония, Люксембург, Чехия, Австрия 

Индивидуалистични: Великобритания, Австралия, САЩ, Нидерландия, Нова Зеландия, Канада, Унгария, Италия, Франция, Белгия, Дания, Швеция, Норвегия, Латвия, Германия, Швейцария

Къде сме ние: България е умерено колективистична страна.

II. Висока срещу ниска властова дистанция 

Малка властова дистанция Голяма властова дистанция Неравенството е неприемливо – всички трябва да имат равни права. Неравенството се счита за естествено – по-силният има повече права. Шефовете са по-демократични.    Шефовете са по-автократични. Ръководна позиция и властта се дават според способностите и качествата. Властта идва по наследство, от личната харизма, и от излъчването на сила. На привилегиите и на символите на висок статус не се гледа с добро око. Използването на привилегии и на символи за власт и статус е популярно. Учениците имат свобода да говорят с преподавателите като с равни. Формални отношения ученик – учител и спазване на йерархия. Родителите третират децата си като равни и обсъждат с тях  различни теми. Родителите изискват от децата си подчинение и им казват какво да правят. Децата се държат с родителите и с другите възрастни като с равни. Децата изразяват уважение към родителите и другите възрастни. Скандалите водят до край на политическата кариера на политиците. Скандалите са покриват и замесените политици запазват позициите си. Подчинените са възнаграждават, когато проявят инициатива и предприемчивост. Подчинените са супервизирани дали работят по правилата.

Малка властова дистанция: Австрия, Израел, Дания, Нова Зеландия, Швейцария, Ирландия, Швеция, Норвегия, Финландия, Великобритания, Германия, Коста Рика, Австралия, Канада, САЩ, Нидерландия
С умерено малка дистанция: Литва, Латвия, Естония, Унгария, Ямайка, Южна Африка, Аржентина, Италия
По средата: Белгия, Полша, Тайланд, Потугалия, Чили, Перу
Умерено голяма дистанция: Франция, Бразилия, Хонг Конг, Виетнам, Швейцария, Мароко, Словения, Харватско
Голяма дистанция: Еквадор, Арабските страни, Бангладеш, Китай, Мексико, Венецуела, Суринам, Сърбия, Русия, Филипините, Панама, Гватемала, Словакия, Малайзия 

Къде сме ние: България е страна с умерено голяма властова дистанция.

III. Избягване срещу толериране на несигурността

Избягване на несигурността Толерантност към несигурността Несигурността  е заплаха, с която трябва да се преборим. Несигурността е нормална страна от живота, която трябва да приемем. Висок стрес и по-висока тревожност. Нисък стрес и по-ниска тревожност. Приемане на познати рискове; страх и безпокойство при непознати ситуации. Чувство на спокойствие в ситуации на неопределеност и   непознати рискове. Това, което е различно, по-често се възприема като опасно. Това, което е различно, по-често поражда любопитство. Семейният живот е стресов. Семейният живот е спокоен. Изследванията сочат по-висок процент на хора, които се чувстват нещастни. Изследванията сочат по-висок процент на хора, които се чувстват щастливи. Учениците предпочитат структурирано учене и получаване на отговори. Учениците приемат ситуации с отворен край и имат готовност за дискусии. По-малко иновации. Повече иновации и експерименти.

Отворени към несигурността: Дания, Швеция, Великобритания, САЩ, Канада, Ирландия, Норвегия, Сингапур, Ямайка, Хонг Конг...
Умерено отворени: Южна Африка, Финландия, Естония, Нова Зеландия, Нидерландия, Словакия, Австралия, Индия...
По средата: Швейцария, Германия, френската част на Канада, Латвия, Литва, Германия, Тринидад и Тобаго, ...
Умерено избягващи несигурността: Австрия, Чехия, Люксембург, Италия, Полша, Хърватско, Мексико, Южна Корея, Франция, Словения, Коста Рика, Румъния, Тайван, Колумбия, Венецуела, Еквадор, Арабските страни, Чили, Сърбия, Белгия, Турция, Русия
Твърдо избягващи несигурността: Гватемала, Португалия, Уругвай, Гърция,

Къде сме ние: България е умерено избягваща несигурността страна.

IV. Мъжественост срещу женственост 

Мъжественост	Женственост
Акцент върху предизвикателствата, постиженията, признанието и доходите.	Акцент върху отношенията, чувствата, скромността и социалната хармония.
Мъжете трябва да са асертивни. Водещи са съперничеството  и конкуренцията.  Жените трябва да са нежни и грижовни.	Както мъжете, така и жените трябва да си оказват подкрепа, сътрудничество и солидарност.
На политически постове се избират много повече мъже, отколкото жени.	Има много активни жени, избирани на обществени и политически позиции.
Мъжете не бива да плачат, но е прието да се бият.	И мъжете, и жените могат да плачат, сбиванията не са добре приети.
Хомосексуалността е считана за заплаха за обществото.	Хомосексуалността е приета като факт от живота.
Конфликтите се разрешават като по-силният печели.	Конфликтите се разрешават чрез преговори и търсене на консенсус.
Вярване, че всеки е отговорен за себе си.	Вярване, че обществото трябва да помага на нуждаещите се.
Повече хора се определят като център- дясно; има по-ниски данъци за бизнеса.	Повече хора се определят като център-ляво; има по-високи данъци и по-развита социална система.

Изразена мъжественост: Словакия, Унгария, Австрия, Япония
Умерена мъжественост: САЩ, Великобритания, Италия, Швейцария, Германия, Ирландия, Венецуела, Чехия, Полша, Мексико, Филипините, Китай, Гърция, Аржентина
По средата: Пакистан, Малайзия, Бразилия, Арабските страни, Израел, Люксембург
Умерена женственост: Панама, Тайван, Сърбия, Румъуния, Хърватско, Турция, Франция, Португалия, Испания
Изразена женственост: Коста Рика, Словения, Литва, Латвия, Норвегия, Дания, Швеция, Нидерландия

Къде сме ние: България е умерено женствена култура. 

V. Дългосрочна срещу краткосрочна времева ориентация

Краткосрочна ориентация	Дългосрочна ориентация
Усилията са насочени към близкото бъдеще – те трябва да донесат сравнително бързи резултати.	Усилията са насочени към по-далечно бъдеще - постоянството ще доведе до бавни резултати.
Парите повече се харчат.	Парите повече се пестят.
На брака се гледа като на морален ангажимент.	На брака се гледа като на прагматично уреждане на нещата.
Ако А е вярно, то противоположното В е грешно.	Ако А е вярно, то противоположното  В също може да е вярно.
Аналитично мислене.	Синтетично мислене.
Комуникация с нисък контекст.	Комуникация с висок контекст.
Хората се гордеят със страните си.	Хората се учат от другите страни.
Хората проявяват повече гордост.	Хората проявяват повече скромност.

Краткосрочни: Европа, Северна Америка, Южна Азия (Бангладеш, Индия) и Филипините
Дългосрочни: Китай, Хонг Конг, Тайван, Корея, Япония... Също и Бразилия е умерено дългосрочна култура

Къде сме ние: като всички европейски страни, България е култура с краткосрочна ориентация във времето.

VI. Задоволяване срещу сдържаност

Задоволяване	Ограничаване
Хората се чувстват по-щастливи.	Хората се чувстват по-нещастни.
Хората имат чувство за контрол над собствения живот и свобода на избор.	Хората имат по-слабо чувство за контрол над живота си.
Ценят се почивката и приятното прекарване на свободното време.	На времето за почивка не се придава толкова голяма важност.
Отдава се по-голямо значение на това да имаш приятели.	На приятелството се отдава по-малко значение.
По-малко се пести.	Пестеливостта е важна.
Повече хора са оптимисти и имат положителна нагласа към живота.	Повече хора са песимисти и имат цинична нагласа за живота.
По-вероятно е човек за запомни положителните емоции.	По-малко вероятно е човек за запомни положителните емоции.
Повече хора се чувстват здрави.	По-малко хора се чувстват здрави.
Има повече екстраверти.	Има повече интроверти.
Хората са по-активно заети със спорт.	По-малко хора спортуват.

Изразено задоволяване: Венецуела, Мексико, Салвадор, Нигерия, Кулумбия, Тринидад и Тобаго, Швеция, Нова Зеландия, Австралия, Дания
Умерено задоволяване: Великобритания, Канада, САЩ, Чили, Нидерландия, Швейцария, Австрия, Финландия, Словения, Фанция, Белгия, Уругвай, Ирландия, Норвегия, Исландия, Бразилия, Люксембург
По средата: Гърция, Турция, Саудитска Арабия, Испания, Босна, Япония
Умерено ограничаване: Германия, Индонезия, Сиетнам, Хърватско, Сърбия, Полша, Чехия, Словакия, Русия, Китай, Южна Корея, Италия, Ромъния, Черна гора, Украйна, Беларус, Естония, Литва, Молдова, Латвия, Албания
Изразено ограничаване: Египет, Пакистан

Къде сме ние: България е умерено ограничаваща се култура.

Хофстеде разбира културата като "колективно програмиране на съзнанието." Това значи, че личността в голяма степен се формира още през детството под влиянието на семейната среда, обкръжението в квартала и училището. Тогава детето "попива" специфичните "елементи на културата." 

Хеерт Хофстеде продължава да работи и днес, на преклонна възраст. Сред най-близките му сътрудници са синът му Херт Хофстеде, Пол Педерсен и българският изследовател Михаил Минков. Знаковите му произведения са "Последствия на културата", "Култури и организации: софтуер на ума" (има я и в български превод) и "Изследване на културата" (също е издавана на български език).

Вдъхновяващото лидерство започва със "Защо?"

През 2009г. Саймън Сайнек (+Simon Sinek) разви модел за вдъхновяващо лидерство, наричан "златният кръг на лидерството". Той твърди, че в тази схема се крие отговорa на въпроса защо някои организации и някои лидери са способни да вдъхновяват, а други - не. 

Причината е, че вдъхновяващите лидери са способни да споделят ценностите и мотивите си, да общуват с другите за каузи и идеи. 

Започваме със Защо? - това е големият ни мотиватор - мисията, стратегическата цел, каузата.
Продължаваме с Как? - това е процесът, начинът, по който правим нещата.
Завършваме с Какво? - това е конкретният резултат, конкретното действие.

Всички правят неща, и мнозина ги правят добре, но вдъхновяващите лидери знаят и показват защо изобщо са се заели да ги правят. Няма значение дали е търговски продукт, политическа идея, обществено явление - те трябва да са с кауза, в тях трябва да са вложени много повече неща от технологии, време или пари. Когато Мартин Лутер Кинг казал "Аз вярвам", стотици хиляди последвали неговите мирни походи - и те не са го правили само заради лидера - те са го правили заради себе си, защото са споделяли каузата му, защото са вярвали, че това е тяхна кауза и че е добра кауза. 

-------------
Книгата на Сайнек се нарича Start with Why: How Great Leaders Inspire Everyone to Take Action. Представена накратко (само в 16 страници): тук.

Без ценности няма лидерство (речта на полковник Слейд от "Усещане за жена")

Скромен младеж среща своенравен възрастен мъж, който го увлича в странно пътешествие. Възрастният става наставник на младежа и го обогатява с пъстрия си, пикантен и често отвъд представата за нормалност живот. От друга страна, общувайки с младия, възрастният намира основание да живее. Младежът е заплашен с изключване от училище, защото съвсем неволно се е замесил в хулиганска проява на няколко от богатите си съученици. В кулминационния момент възрастният се появява неочаквано пред комисията, която трябва да реши съдбата на младия и го спасява с реч, останала в историята на киното.

Това в пет изречения е филмът "Усещане за жена" с Ал Пачино в главната роля. Младежът се казва Чарли, възрастният - Франк Слейд, ослепял и пенсиониран офицер от армията.

Ето част от великата защитна реч на подполковника от запаса Франк Слейд:

Ето и по-дълъг пасаж от речта:

За какво говори Франк Слейд? Освен за shit и fuck you. Говори за много неща. Чрез думите му например можем да илюстрираме различни личностови черти. Или можем да разискваме социални проблеми, като различните нагласи към представители на различни социални слоеве. Но в случая ще разгледам друга тема. Тя е за ценностите и лидерството. Каква е връзката между лидерство и ценности? Само личност, която ясно изразява ценностите си и ги утвърждава с действия, може да бъде лидер. Лидерът е този, който може да вдъхнови останалите в името на нещо, като сподели ценностите си с тях. Пример - Васил Левски. Лидер без ценности е оксиморон.

I. Какво са ценностите?

I call them principles, заявява подполковникът. Ценностите са най-общо принципите или мотиваторите, влияещи на живота ни. Те са основата, на която се гради лидерството. Ценностите, според Тереза Левитин, са устойчиви вярвания, мисли и чувства, които влияят или определят важни оценки или избори, отнасящи се до хора, ситуации или идеи… Ценностите се различават от нагласите по това, че са по-малко на брой, по-общи, по-малко ситуативно обвързани, по-устойчиви на модифициране. 

Говорим за ценностите по различни начини: ценностна система и йерархия на ценностите, работни ценности, организационни ценности, ценностна промяна, ценностна криза и т.н. Важното е да помним, че те са в основата на идеята за лидерство.

II. Защо ценностите са важни?

По думите на Рой Дисни, "не е трудно да вземаш решения, когато знаеш какви са ценностите ти." Можем да сравним ценностната система с компас: ако не знаеш какъв избор да направиш, в коя посока да поемеш, поглеждаш компаса и виждаш къде е твоята посока. По думите на Мишел Обама, отправени към нейния съпруг - настоящият президент на САЩ Барак Обама, "в края на деня, когато дойде времето да вземеш това решение, като президент, всичко, което трябва да те води, са ценностите ти, твоята визия, и житейския опит, които те направиха този, който си."

Важността на ценностите е в тяхното значение за идентификацията на личността - заявяването на ценности е свързано със заявяването на определени цел и смисъл на живота. Воденето на живот съобразно ценностите, които имаме, е пряко свързан с усещането ни за удовлетвореност и смисъл, сочат данни от позитивната психология.

III. Теорията на Милтън Рокич за ценностите. 

Рокич е американски социален психолог. Приносът му за изучаването на ценностите е неизмерим. Изследванията му успяват да обхванат целия ценностен спектър на американското общество. Той конструира емпиричен инструмент, съдържащ 18 терминални и 18 инструментални ценности, с който прави цялостен разрез на ценностната система на Америка през 60-те и 70-те години на 20в., като при това го специфизира по отношение на класови, расови и религиозни общности, субкултурни групи и пр. Рокич осигурява емпирични данни по теми като връзката между ценностите и поведението, характера и причините за ценностната промяна и т.н. Фундаменталният му труд е The Nature of Human Values (1973).

Според Рокич: "Да кажем, че един човек има ценности означава да признаем, че определен начин на поведение или цел е за предпочитане пред друг тип поведение. Това убеждение предпоставя съответна нагласа по отношение на нещата и ситуациите, то е стандарта, който ръководи и детерминира действията, нагласите, идеологиите, оценките, отношенията с другите: сравнението с тях, опитите да им се повлияе."  Основна отлика на ценностите от нагласите според Рокич е това, че първите не се отнасят към някакъв обект, а са по-общи и по-съществени в живота на хората. Той определя ценностите като "предпочитани начини за поведение или крайни цели, разположени върху континуум на значимостта". Според Рокич "ценността е тип вярване за това, как трябва да се държим или за крайните цели на съществуването… Ценностите са абстрактни идеали... представящи личностните вярвания за крайните цели или за идеалните начини на поведение." (Rokeach, 1973).

IV. Видове ценности

В теорията на Рокич ценностите са групирани в два типа: терминални (крайни жизнени цели) и инструментални (желани качества или поведения).

Терминалните ценности са: 
вълнуващ живот, душевна хармония, комфорт, красота, любов, мир, мъдрост, национална сигурност, приятелство, равенство, самореализация, самоуважение, свобода, семейство, социално признание, спасение на душата, удоволствие, щастие.

Инструменталните ценности са: 
амбициозен, весел, интелигентен, логичен, любезен, нежен, независим, отговорен, покорен, полезен, прощаващ, самообладателен, с богато въображение, смел, способен, честен, чист, широкомислещ.

V. Ценностна система и ценностна криза 

Ценностите според Рокич не са равнопоставени. Всеки от нас ги класира по различен начин, в йерархия от най-значимите до най-маловажните. Начинът, по който подреждаме ценностите си, се нарича ценностна система.

Но понякога животът ни предлага изпитания, в които ценностната ни система е под въпрос. Може да се наложи да избираме между ценностите си и да ги преподредим наново.

Във филма директорът на училището предложи на Чарли да свидетелства кой е извършил хулиганската проява и срещу това да получи стипендия за престижен университет. За бедния Чарли това беше сериозен вътрешен конфликт - дали, или... Редица изследователи разглеждат кризите в живота на човека и една от тях е кризата на идентичността (виж Ерик Ериксън: "Идентичност: младост и криза", "Наука и изкуство", 1995). В известен смисъл кризата на ценностите е частен случай на кризата на идентичност.  Например възможно е две ценности на високо място в нечия ценностната йерархия (напр. професионална самореализация и семейно щастие) да са в конфликт помежду си, защото реализацията на едната възпрепятства реализацията на другата. Конфликтът е случая на Чарли е между две или повече ценности: например самореализацията (да учи в добър университет) влиза в конфликт със самоуважението и душевната хармония (непоносимостта да го направи на цената да издаде съучениците си). В крайна сметка човек решава ситуацията като действа или бездейства, като в нито един от случаите няма гаранция, че преодолее кризата по удовлетворяващ начин. Затова пък филмът предлага щастливо разрешение в стил deus ex machina.

VI. Ценности и лидерство. 

Да се върнем на речта на подполковник Слейд. Когато казва, че Чарли няма да продаде никого, за да купи бъдещето си, той обяснява това поведение с ценностите честност и смелост: "Това е нещото, от което лидерите трябва да са направени!"

По думите на Стив Нюбъри, един от най-известните разпространители на израза основано на ценности лидерство (values-based leadership), "силните и етични ценности на лидера са критични за успеха на компанията." Мнозинството хора вероятно би искало да е част от нещо (екип, организация, група...), което прави нещата по "морално правилния" начин.

Фигурата на лидера в това морално правилно правене на нещата е решаваща, защото той задава посоката, моралния стандарт, правилата на съществуване в екипа и отношенията му с външния свят. Лидерът е този, който трябва да убеди хората, че понякога е необходимо определено действие и че то е подходящото действие.

А не е ли самият Франк Слейд потвърждение за това? Нали командирът не може да изоставя  младите си бойци на бойното поле, под обстрела на противника? Затова той се появи  в залата и защити младия Чарли. Показвайки и убеждавайки комисията кой е морално правилният начин. 

Как ценностите се промъкват в рекламата - няколко примера

Рекламата отдавна е излязла от полето на чистата информация: какъв е продуктът, как е произведен, от какво и т.н. Рекламата все повече продава надежди, мечти и ценности. Ето няколко примера:

I. Клинт Ийстуд рекламира Крайслер 

Клинт Истууд изигра и озвучи рекламата на Крайслер, която беше излъчена по време на Super Bowl-а на 5 февруари 2012. Супербоулът е най-голямото спортно събитие в САЩ и рекламата беше създадена специално за полувремето на мача. 

Рекламата заложи изцяло на добродетели и качества на характера - не на качеството на продукта и на технологиите, не на сигурността, не на идеята за комфортно пътуване или социален статус. 

Думите на актьора са послание към американците, че могат да продължат напред, че могат да спечелят... и че са още на полувремето. 

Колата се появява едва в края на рекламата, заедно с думите "Детройт ни показва, че това може да бъде направено. И това, което е вярно за тях, е вярно за всички нас". 

Сред ключовите думи в текста са заедно, победа и борба. Вместо обичайните ценности, налагани от автомобилния бранш, като комфорт, удоволствие, вълнуващ живот и класа, Крайслер залагат на ценности, които търсят смисъла на живота отвъд материалните неща и   задават въпросите "Кой съм аз? Кои сме ние?". 

От компанията твърдят, че са искали да покажат "...духа на това, което е Крайслер днес, как виждаме ролята си в обществото, и нашата страст и нашата любов към тази страна."  

Важно да отбележим историческия момент, в който се появява "Полувреме в Америка" - финансова криза, нарастваща безработица,  неясна международна обстановка, страх от несигурност. Във време на изпитания, точно заедно, победа и борба очертават американската идентичност. 

(Съвсем друг е въпросът какво се случи с Детройт наистина, разбира се).

II. Рекламата на мормоните 

  

През 2011г. мормонската религиозна организация започна рекламна кампания I am a Mormon. Целта беше да покаже, че членовете на църквата са обикновени и добри хора. Причината? Изследвания на обществените нагласи показват, че мнозинството янки определят мормоните като потайно, сексистко, контролиращо, анти-гей и т.н. движение. За да променят това отношение, мормоните наеха две водещи компании от бранша: Огилви и Хол и партньори. Рекламите представят представят живота, мечтите и ценностите на членове на от своята църква. 

(А дали е "случайно", че по това време течеше камшанията за кандидат-президент на САЩ от името на Републиканската партия и съвсем случайно спечели мормонът Мит Ромни?) 

III. Маркетингова стратегия, съобразена с традициите на японците 

Япония е култура с вековни традиции, здраво вкоренени в начина на мислене и на живот на хората. Затова някои обикновени и приемливи за западния човек неща, за японеца са непонятни и неприемливи (и обратното е вярно). Да вземем например случая очобо. Какво е очобо ли? Това е идеята за малката, деликатно оформена уста на японската жена. За японците малката затворена уста е красива, а голямата и широко отворена уста - грозна. Съответно - за членовете на местната културна общност е абсолютно табу да се смеят или да ядат с широко отворени усти. 

Това обяснява защо начинът на хранене на японците, и особено на японските жени, е съчетание от смирение, сдържаност и скромност и... малко отваряне на устата.

Tази естетическа нагласа е допринесла за формирането на уникална култура на хранене в Япония, но в 21 век се сблъска с неочаквано предизвикателство: американските фаст фууд шампиони - бургерите. Те са част от излез-и-хапни-навън-с-приятели-културата за Запада. И ето дилемата: как японката да изяде голям бургер? Трябва широко да отвори уста, за да го захапе. Социалният етикет казва, че е крайно нежелателно да го направи публично. Желание, забрана, срам, негодувание... Тогава?

През 2013г. веригата ресторанти Freshness Burger излезе с Освобождение на жените от магията на "очобо": маркетингова стратегия, която се съобразява с културните норми, а не се конфронтира с тях. Freshness Burger започнаха да продават бургерите със специални хартиени опаковки, които скриват лицата на дамите, когато ядат от храната. 

Резултатът: за един месец продажбите на класически бургери на жени се увеличиха с 213%.